Посветено с любов

Най - хубавото нещо си ти за мен, с тази мисъл се будя и заспивам.В теб щастието намирам, теб разбирам и за твоите целувки умирам.С теб друг свят откривам и душата си преоткривам.Дразниш ме на моменти, ама нали съм характер с гадни фрагменти.Обичам да се смееш,  да ме гледаш любопитно.Има в теб нещо уникално, докато в мен има нещо маниакално.Смеем се истерично, ама май сме си лудички фабрично, гледаш ме доста мистично, спирам, че ще стане цинично.Не ме зяпай така, ти казах изрично.
Добър и свестен си ти, защо не те срещнах по - рано, уви.Липсваш ми всеки ден и ти си идиотче като мен.Говорим без да спираме с часове, целуваме се с носове.
Пускам филм, но не ти харесва, май към гледането ти спадна интереса. Караме се в колата, коя музика за слушане е най-добрата.После си взимам сладолед и ти казваш - ДАЙ И НА МЕН.
Караш ми се, че пия много кола... Елеонора, знаеш че не обичам да ходя в МОЛА.
Прекрасно се разбираме, с малки дразги леко се провокираме, но те обичам и те искам, като плюшено мече всеки ден да си те стискам.

П.С - Написано с много любов за Пламен Иванов !