Тъмно, мрачно, сиво, празно е .
Чувствам силна тъга, някаква особена празнота.Имам и огромно чувство за вина.
Безсилна съм, на моменти се опитвам да съм всемогъща, но тъгата пак мен ме поглъща.
Мразя, изпитвам гняв, яд, крещя, удрям, рев, сълзи, болка.
Навън гърми, мрачно е, времето е тежко, но и на мен ми тежи нещо, чувствам болка, свила съм се и съм забила поглед в големия прозорец.Навън вали, в сърцето ми чак гърми, всякаш рами, но от сълзи.
Боли, но една особена болка, скрита, прикрита, не желая да е разкрита.
Скучно е, неловко е, мълчанието ме побърква, а човека до мен ме обърква.
Сиво е, празно е...
Хората искат да разберат какво ми е, но не се вслушват в думите ми, не обръщат внимание на действията ми, седят в неведение, само ги гони едно познато съмнение.
Съмняват се в мен, съмняват се в себе си,но те пак са в плен ...
Сиво е, празно е..
Ще дойде радостта, но кога ?
Няма коментари:
Публикуване на коментар