Седя на бара сама,
с чаша пълна с тъга,
изпитвам известна вина.
Чувствам се ненужна, отчаяна, тъжна.
Не се чувствам обичана, харесвана, само длъжна.
Искам да избягам, да тичам надалече,
много ми идва вече.
Разбиране да не получавам и
за това себе си да обвинявам.
Омръзна ми егото си да наранявам.
Имам емоции, чувства, страхове, копнежи, надежди и мечти,
но няма кой да ме разбере, уви .
Няма коментари:
Публикуване на коментар