Заблудата, в която живееш,
сълзите, които всяка нощ пилееш.
Умираш за миг,
иска ти се да заглушиш този вик.
Затваряш очи,
само за да спре да боли.
Молбите, които изричат,
че уж те обичат.
Те, онези лошите,
със същите лъжи пошлите.
Не мога да бъда сама,
ала как да търпя това?
Искам само едно,
да изтриеш, да премахнеш това болезнено петно.
Навън.. да излезна, да тичам, да се махна, да избягам
пътя до теб не желая да пробягам.
Отбягвам себе си дори,
кой ще ми върне тези мечти?
Най-яката статия, която съм чела!
ОтговорИзтриване