Нещо

Заприличвам на това което най-много мразя, а се опитах сърцето си от обиди да опазя.
Не приличам на себе си дори, не мога да се спася, уви.

Болката в сърцето ме гори, тъгата и разочарованието ме уби, живота ме умори.

Разкъсвана от вечни съмнения, някакви странни прозрения и никакви подобрения.

Някак заядлива, но добра, някаква простичка душа.

Мрачна, неспокойна, а ми се иска да съм птичка волна.

Вечно недоволна, недоволна, недоволна...

Нещо в мен се пропука, гледай напред и наслука.
С външните неща недей се фука.

Ще умреш и то от скука !

Дали четеш това, а дали ти пука... всичко ще си остане само спомен тука...

Объркан свят, объркани идеали, за това ли бяхме мечтали ...
Без уважение, а те гони вечно съмнение, всичко това е огромно унижение.

Спряла, блокирала, с обиди и злоба себе си дрогирала..
живота вечно неразбирала

Спирам с тоз объркан стих,
май с пиенето прекалих...