Красив, слънчев ден... или поне привидно изглеждаше така. Като всяко едно нещо, което на пръв поглед изглежда слънчево, усмихнато, красиво, но после идва дъжда, идват обидите, идва безразличието...
Толкова красив ден, в който аз реших да прочета една интересна статия за психоанализата и за "Мъртвата майка". Уточнявам "мъртва", но не и физически."Мъртва" в мисълта си, в действията си, в отношението си към нея сама, към детето и, но физически толкова жива...
Фройд, Мелани Клайн, както и скорошни изследвания на Уиникот говорят за " мъртвата " майка.Психоаналитичната теория ще предложи две идеи пред вас. Едната е за загубата на обекта, другата е за депресивната позиция.
"Мъртвият баща" и "мъртвата майка" е друга концепция, която разглежда Едиповият комплекс, страха от кастрация.В "Задръжка, симптом, страх" Фройд разглежда кастрацията като страх от загуба любовта на обекта, страха пред заплахата от загуба на обекта.Страхът от кастрацията аз също го свързвам и със страха да родиш, страха нещо да се отдели от твоето тяло.Страхът да изгубиш, да изпуснеш нишката, която те свързва с другия обект.Като всяка рана, а това действително е такова нещо - плод на кастрацията е раната, която остава. Тя е червена на цвят. Но тук се говори за цветовете на траура - черно и бяло, черно ясно защо, но ще се попитате защо и бяло?Бялото отговоря за негативните симптоми, за празнотата, за загубата.
Тук веднага ми изникват две асоциации, можеби не са толкова аналогични, колкото трябва или колкото ви се иска да са, но аз неотменно ги свързвам с това.
Бялото е цветът на болничните заведения. Там, където се ражда живот, появява се нещо ново. Но в тези същите болници също умират много хора.Животът е двойнствен, животът е краен - бял е, черен е. Никога не е само бял или само черен.
Също свързвам белият цвят с това, че роклята на булката е в бял цвят, а костюма на младоженеца е в черен цвят.И двете носят своя дъх, своето чувство на траур, щастлив траур, че идва началото на нещо ново.
Ключовите думи тук са " загуба", "обект", "майка".
Три основни неща, които през целия живот ни съпътстват. Страх ни е да не загубим, да си представим загубата дори, страх ни е от това да не загубим обекта, да не загубим майката. Страх ни е да обичаме. Искаме да убием, но ни е страх, че ще загубим човешката си стойност.Все загуби, липси...
Няма коментари:
Публикуване на коментар