Да поразсъждаваме..

Как да преодолееш тази раздяла, как да преживееш с живота тази надпревара?
Как да бъдеш силен като си сломен?

Преживявала съм в живота си много раздели.Едни са ме научили на нещо, други съм забравила.Но болката от всички тях стои в мен.Чувствам се в плен.Черен ми е всеки следващ ден.

Да бъда силна как, като знам, че ще боли пак?

Без емоции и чувства - така не боли, но това живот ли е кажи?
Ако има любов с действия ти ми докажи. Не искам вече живот с лъжи.

Празнота, глухота, тишина.

Усмихни се дори след всичко това, не умирай сам в тази тишина.

Бъди над нещата, над проблемите, бъди над себе си.

Изживей живота си наново, живееш го веднъж и не повтаряй същите грешки отново.

Силата на думите

Силата на словата, силните, тежки думи, от които толкова боли. Те толкова те мъчат, всяка дума те пронизва и боли, щяло всичко да се промени, дали?
Страшните, тежките думи, които ти казват, начина по който те унижават, мразя всичко това.
Ако се замисляхте как и колко боли от повечето думи, никога нямаше да ги използвате, никога нямаше да ги насочвате към любимия човек.
Спри се, за момент замисли се, преди да кажеш поредната глупост ти, боли ме, разбери.
От мълчанието ти толкова не боли, колкото от тези лъжи.
В съзнанието ми кънтят думите ти, които изрече, страх ме е от словата ти вече.
Болката не стихва, тъгата ми не утихва...
Обида, гняв, болка и ужасен яд изпитвам аз сега.
Егоист ще стана, но без никаква вина, егоист бях, опитах се заради теб аз егоист да не съм, но ти ме върна към предишното ми състояние.
Исках аз любов да давам, нежност да раздавам, мили думи изричах, като сляпа се вричах...
Но до кога така в заблуда ще живея и времето си напразно ще пилея ...

Болести, състояния, лудост

Винаги съм се интересувала повече от психиатрията, отколкото от психологията. Вълнувала ме е повече медицината, психиатрията, лудостта в човека. Четем постоянно за симптомите на хората, четем за състоянието им, четем за психичния им профил, статус, за живота им.Сухата теория в учебника не ми е достатъчна. Практиката и опитът, материалите, хората, които виждаш през практиката и обучението това ми е достатъчно, това ми стига и това искам.

Кататонният ступор при хората болни от шизофрения се изразява с намалена двигателна активност, която при силна степен е известна като каталепсия.
Кататонната възбуда се характеризира с психомоторна възбуда.Кататонната възбуда включва в себе си още няколко неща : стереотипии, персеверации, ехопраксии и ехолалии.

Пример :

Синдром на хоботчето - болните може дълго време да седят така.Лицевия израз е застинал по този начин.

Пример :

Симптом на въздушната възглавница - Болните може дълго време да си държат главата над възглавницата.

Пример :

Ембрионално положение при болна с кататонно - ступорна форма на шизофрения 

Пример : 

Заблуда

Заблудата, в която живееш,
сълзите, които всяка нощ пилееш.
Умираш за миг,
иска ти се да заглушиш този вик.
Затваряш очи,
само за да спре да боли.
Молбите, които изричат,
че уж те обичат.
Те, онези лошите,
със същите лъжи пошлите.
Не мога да бъда сама, 
ала как да търпя това?
Искам само едно,
да изтриеш, да премахнеш това болезнено петно.
Навън.. да излезна, да тичам, да се махна, да избягам
пътя до теб не желая да пробягам.
Отбягвам себе си дори, 
кой ще ми върне тези мечти?

Дали е любов?

Дали е любов когато обещаваш на някой да си с него до гроб?
Дали е любов когато плачеш, защото си нечий роб?
Какво е любовта - чувство на поглъщане на другия, изпитваш любов, но и малко злоба, изпитваш ревност, голяма доза притеснение, дали този човек ще е вечно до теб.
Какво е любовта - и колко трае тя?
Има ли вечна любов? Има ли истинска любов?
Обичаме най - много себе си, а можем ли да обичаме някой друг повече от себе си?
Ако обичаме другия повече, ние забравяме себе си - това любов ли е?
За някои хора съществува идеалната любов, но това е идеализиран образ на другия, като нещо уникално, прекрасно, съвършено, недостижимо. Това не е любов, това е заблуда.
Има и любов, има и заблуда, има и тъга,има и любов по принуда.
Съществува стария навик, вкопчването, привързването, което стои в нас, но това не е любов.
Всеки има свое обяснение за любовта.
За едни е обич, за други е силна любов.
Дали е любов?

Самота

Седя на бара сама,
с чаша пълна с тъга,
изпитвам известна вина.

Чувствам се ненужна, отчаяна, тъжна.
Не се чувствам обичана, харесвана, само длъжна.

Искам да избягам, да тичам надалече,
много ми идва вече.

Разбиране да не получавам и 
за това себе си да обвинявам.

Омръзна ми егото си да наранявам.

Имам емоции, чувства, страхове, копнежи, надежди и мечти, 
но няма кой да ме разбере, уви .

Нещо любовно

Нещо любовно ми кажи, 
сладки думи в ухото ми нежно прошепни.
Ще съм щастлива, ако не си говорим лъжи.

Нещо любовно искам да изживея, 
и живота си досега да се опитам да проумея.
Опитвам се себе си да владея.

Нещо любовно, някаква страст, искам да не съм същата Аз.

Нещо любовно, някаква тръпка, някакъв блян,
без болка и сълзи, само нежно ми говори ...

Имам много неща за казване,
не по - малко за показване,
но всичко е до доказване.

Имам ли теб, имам всичко, спокойствие, мечти, не искам
живот със сълзи.

Искам теб и никой друг, не се плаши, не те искам за съпруг ! 

Мъжът за мен

Има мъже в живота ти, които се радваш и си горда, че си срещнала. Има и други, за които съжаляваш. Всички те остават в теб рани, разочарования, белези, но остават и един важен опит, който няма да получиш никъде другаде.
Има такива мъже, за които си струва да се събудиш, за които си струва да си легнеш късно, въпреки че си изморена и на другия ден си на работа.
Има мъже, които не ги е страх, такива каквито ще са до теб, дори когато ти самата не си наясно с живота си, мислите си и поведението си.
Има и такива, които при най - малкия проблем ще те оставят, по техните думи това не ги прави безхарактерни.
Има мъже, които ще ти направят дете, ще те оставят, има и такива, които ще ти направят дете, но ще са с теб завинаги.
Мъжът за мен не трябва да притежава много качества, не трябва да е богат, нито беден. Трябва да е щастлив с това което има, трябва да се радва, че ме има и да оценява живота си.Защо ми е красив и самовлюбен мъж ? Защо ми е богат мъж, но толкова студен и празен отвътре?
В търсене съм не за мъжа, а за човека. Този, който ще е човечен, добър, състрадателен, мил.
Човекът, който ще се съобразява с чувствата и емоциите ти.Този, който ще е до теб и няма да се страхува.
Аз не искам кукла до себе си или предмет - искам усмивка, човек.
Не искам студен поглед, който те пронизва, думи, които те укоряват постоянно и ръка, която те гали рядко.
На първо място искам този мъж да има качества, които няма да намеря никъде другаде.
Най - скъпата кола, най - големия апартамент и най - хубавите дрехи са просто вещи, които остават на заден план.Когато си празен отвътре, нищо около теб не може да запълни тази празнина.

Сиво е - анатомията на едни скрити чувства

Тъмно, мрачно, сиво, празно е .
Чувствам силна тъга, някаква особена празнота.Имам и огромно чувство за вина.
Безсилна съм, на моменти се опитвам да съм всемогъща, но тъгата пак мен ме поглъща.
Мразя, изпитвам гняв, яд, крещя, удрям, рев, сълзи, болка.
Навън гърми, мрачно е, времето е тежко, но и на мен ми тежи нещо, чувствам болка, свила съм се и съм забила поглед в големия прозорец.Навън вали, в сърцето ми чак гърми, всякаш рами, но от сълзи.
Боли, но една особена болка, скрита, прикрита, не желая да е разкрита.
Скучно е, неловко е, мълчанието ме побърква, а човека до мен ме обърква.
Сиво е, празно е...
Хората искат да разберат какво ми е, но не се вслушват в думите ми, не обръщат внимание на действията ми, седят в неведение, само ги гони едно познато съмнение.
Съмняват се в мен, съмняват се в себе си,но те пак са в плен ...
Сиво е, празно е.. 
Ще дойде радостта, но кога ? 

Това е мъжът

Всяко момиче е в търсене на своя принц..
Мъжът, който ще те накара да се усмихваш само при мисълта за него.
Той няма да спори с теб, няма да си налага мнението, но ще иска да го уважаваш и изслушваш.
Той няма да говори за други жени, защото знае, че сега е с теб и ти си единствена.
В очите му няма да виждаш тъга, защото той е щастлив, че сте заедно.
Понякога ще се карате бурно, но после ще се сдобрявате дълго, ще искате да сте заедно постоянно, дори когато си омръзнете един на друг и си мълчите, той пак ще иска да е с теб.
Ще иска да имате снимка заедно, ще иска да те запознае с приятелите си.
Много често ще те бъзика, но само за да види как се усмихваш.Ще се опитва да те анализира, да те ядоса, да те подразни леко.
Един ден ще иска да гледате звездите, друг ден ще казва, че ти си неговата звезда.
Ще се държи добре с теб, ще ходи до теб, ще те държи за ръката. Няма да ходи напред, няма да ходи назад, ще бъде до теб.Ще иска да знае всичко за теб, ще те пита какво обичаш да ядеш, ще те пита къде обичаш да се разхождаш. Ще се опита да сбъдне мечтите ти, ще иска да е част от деня ти, от ежедневието, да сподели с теб деня, нощта, живота си..
Ще те изпраща всяка вечер до дома ти и ще те държи дълго пред входната врата, ще те целува, ще те гледа, ще те милва..
Ще те погледне и ще каже чао, но ще се усмихне и ще остане още, ще те гушне силно и ще разбереш, че не искаш никога да те пуска.
Мъжът , той не е прекрасен, да красив е, чаровен е. Усмихва се, гледа те, иска внимание, но и дава нужното внимание. Не те засипва с комплименти постоянно, казва всичко точно когато трябва да го каже.Иска да те радва, гали те по косата, заспива до теб, обръща ти гръб и когато заспиш те стиска и те прегръща цяла нощ.
Мъжът, с който се карате за това кой ще измие чинийте, кой ще изхвърли боклука, а накрая отивате да хапнете навън и после правите всичко това заедно.
Мъжът, който прилича малко на баща ти, но се различава и по много неща от него.
Мъжът, който ще срещнеш и никога няма да забравиш ...

Какво научих?

Научих, че за да се насладиш на живота, трябва да го изживееш пълноценно, но не както казват родителите ти, не както те учат учителите ти или както те съветват приятелите. Трябва да го изживееш по свой начин.

Научих, че не е важно къде си и как прекарваш времето си, а с кой си и как се чувстваш с този човек.Дали ще съм седнала на полянката или в парка е важно кой е до мен.В заведенията няма да разпознаеш истинските си приятели. Те ще са с теб докато имаш пари, време за тях. Другите ще останат и след това, с тях ще можеш да скучаеш, да се радваш или просто да си седите заедно.

Научих, че не избираш семейството в което живееш, но си в състояние да промениш себе си и средата в която си. Въпреки семейните проблеми, тези родители ще останат за цял живот твоето семейство. Въпреки дразгите, ще останете заедно, дори и да не се понасяте на моменти.

Научих, че ако искаш да учиш, е достатъчно да имаш само желание.Давам пример с това, че се опитвам сама да науча гръцки език. Трудно, но не невъзможно...

Научих, че ако си песимист, нещата ще се влошават още повече.Научих, че ако си оптимист, твърде много започваш да фантазираш.Но пък ако си непукист, на моменти помага.

Много неща научих - опита, живота, практиката, хората около мен, наблюдението на всички и всичко, което става покрай мен. Научих се да прощавам, да се извинявам, научих се да казвам съжалявам, научих се, че не трябва да закъснявам. Научих се да живея, но по начин, който само аз си умея :))))

Историята на едно фрапе

Чашата е наполовина празна или наполовина пълна ? Зависи от гледната точка .. .
Както си стоях на лекция по психология се замислих за живота, а покрай него за фрапето, за жаждата за живот, но все пак главно си мислих за фрапето. Започнах да го снимам, да го приемам като повече нещо от напитка, сближих се с него така да се каже ха - ха. 

В един момент си мислиш, че си на дъното, че едва ли не умираш, загиваш, но винаги става нещо и ти се усещаш и проглеждаш. Може дълго време да си на дъното, но и това ще те научи на много неща. Усещаш как няма изход от определена ситуация, чувстваш се зле.Песимистичният ти възглед те кара да си мислиш, че няма измъкване от това дъно, че ще потънеш, също като фрапето. Но изход винаги има ...

После изведнъж поглежаш ситуацията от друг ъгъл, даже започваш да се чувстваш велик, властен, всемогъщ, ако си се измъкнал от дъното. Знаеш, че вече не си вътре, нищо не те задушава, нищо не те притиска. Вече си над нещата и най - вече над дъното ...

После пак нещата се обръщат с главата надолу, точно си излезнал от дъното и пак се връщаш там, но по - зле. Чувстваш се прецакан, прекършен, знаеш, че не можеш да се изправиш и да продължиш.Нямаш сила, нямаш воля, нямаш желание за промяна, просто се примиряваш ..

После се опитваш да се вдигнеш, да се махнеш от мизерията, от дъното, от тъгата, не искаш пак да склониш глава, повдигаш се, изправяш се, правиш опит, но все още си прекършен и ранен, точно както е сламката !



Извод : Оставам го на Вас самите ;)

Нуждата от онази пареща, красива, макар и малко болезнена ... любов

Онова чувство, да чувстваш и да се чувстваш така, все едно никога не си се чувствал така. Онова чувство, което ти е до болка познато или пък никога не си го откривал. Онова чувство, което те кара да не спиш, да се будиш нощем, да не искаш да заспиваш, реалността да ти се струва по - красива от съня. Онова чувство, което те държи буден , за да живееш, да се стремиш да оцелееш. Онова чувство заради което си струва да чувстваш. Онази тръпка, онази усмивка, онова докосване .. Всичко това, заради което си казваш - да, струваше си ! Надеждите, очакванията, копнежите, изтръпванията, трептенето, усещането за близост, за топлина, за човещинка. 

Няма човек, животно, растение дори което не се нуждае от любов. Давайте любов и бъдете готови да я получите. Онези сълзи, онези болезнени спомени, онези горчиви думи ... и заради това си струва да живееш. Живей, преживявай, надживявай, осъзнавай, не се предавай. Обичай, ще те обичат, ще бъдеш обичан. Не се предавай. Любовта е някъде там :)