Важни аспекти на диагнозата "Шизофрения"

С развитието на интердисциплинарният подход, втората половина на 19 век Психопатологията заема своя връх. Неотменно към нея са включени "Медицина и психиатрия", "Психология","Философия","Невронауки","Социални науки","Културология" и "Юридически науки".

Наболял въпрос, проблем и едно обширно поле за дебати отваря пред нас една сериозна диагноза. Това е диагнозата Шизофрения. Като една сериозна и тежка диагноза, подчертавам диагноза. Това не е състояние или разстройство. В нея се включват разстройства на емоциите, разстройства на мисленето и речта, както и разстройства на възприятията, които са обект на днешната тема.

Халюцинациите са една важна тема, необходимо е тяхното разбиране, за да се разбере и самата диагноза. За жалост те са неотменна част и се характеризират с нея.

Халюцинациите представляват преживяване за възприятие на обект, без реално да съществува такъв обект. Когато в човек съществува вътрешна убеденост за възприятие, но отсъства такова, той всъщност халюцинира.

Те могат да се срещат и при здрави хора, при умора, заспиване или събуждане.

Но при болестните халюцинации съществува пълна убеденост в реалното съществуване на тези обекти. Те са сигурни в това и са категорични.

Слухови халюцинации - елементарните се наричат акоазми, те са свързани с чуване на стъпки или тракане.

Сложните халюцинации се наричат вербални халюцинации. Те могат да бъдат :

• коментиращи халюцинации. При антифонните халюцинации може да се чува повече от един глас.
• заповедни - императивни халюцинации. При друга част от тях липсва заповедния характер, и те са просто коментиращи халюцинации.
• функционални халюцинации - от течаща вода се чува глас, когато спре водата, спира и гласът.

Зрителни халюцинации - 

• елементарни - виждане на искри, пламък или дим.
• сложни - виждане на предмети, животни или хора, които могат да са подвижни или неподвижни.

Съществуват още халюцинации - 

• вкусови халюцинации
• обонятелни халюцинации
• тактилни халюцинации
• двигателни халюцинации
• висцерални халюцинации
• рефлекторни халюцинации
• псевдохалюцинации

Престъпления против здравето. Обзор на телесните повреди

Причиняването на телесна повреда е виновно увреждане на здравето. За телесна повреда се смятат също физическата болка, страданието, както и заразяването с венерическо заболяване.

Престъпленията, с които се причинява някаква телесна повреда, са винаги резултатни престъпления, съществува реално увреждане. За да има довършено престъпление е задължително да се достигне до засягане на здравето.

Важна е степента на засягане - 

• тежка телесна повреда
• средна телесна повреда
• лека телесна повреда

Формата на вина също е важен критерий, който трябва да се отбележи. По този критерий телесните повреди се делят на :

• умишлена телесна повреда
• непредпазлива телесна повреда

Тежка телесна повреда ( чл.128 , ал.2 НК ) - разстройство на здравето, което се дължи на загуба на жизненоважен орган или загуба на жизненоважна функция. Възможно е да се стигне до просължително разстройство на съзнанието, до постоянна слепота с едното или с двете очи. Постоянната глухота, загубата на речта и детеродната неспособност също съвпадат тук. Обезобразяване, загуба на ръка или крак !

Средна телесна повреда (чл.129, ал.2 НК) - налице е трайно затрудняване на финкцията на жизненоважен орган. Тук също се включва счупване на челюст, избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето.

Лека телесна повреда (чл.130 НК) - В тези случаи е налице само болка и страдание. Причиняването на лека телесна повреда е престъпление, само ако бъде извършено умишлено. Това е престъпление от частен характер. Важи тук т.нар. реторсия.

С помощта на съдебна медицинска експертиза - СМЕ се определя медицинското естество на уврежданията.Изяснява се какво е било здравословното състояние преди нанасяне на вредата. Установява се причинната връзка между деянието и резултата. Преценява се дали деянието е извършено "по начин, особено мъчителен за пострадалия".

"Споделено родителство" или съвместно упражняване на родителските права

Темата за "споделеното родителство" става все по - актуална. Аткуални проблеми, които се разглеждат днес са след един съдебен спор къде ще останат децата, при кого, как това ще се отрази на психиката им, въпросът за издръжката, личните отношения на родител - дете.
Макар и от правна гледна точка, тази тема би следвало да бъде обект и на психологични дискусии, а защо не психоаналитични.

Съгласно чл.59, ал.1 от Семейния кодекс при развод, съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака.
Съгласно алинея 2 на чл.59 от Семейния кодекс, ако не се постигне споразумение по предходната алинея - 1, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата и на кого от тях се предоставят родителските права.

Честото местене на детето от дома на единият родител, до дома на другия изгражда в него тревожност и несигурност. Макар и при една спокойна среда и атмосфера, това дете след време е възможно да развие обучителни тревожности, възможно е да стане тревожно, да се чувства неразбрано.

Уреждайки се един правен спор, проблем между родителите, в много случаи се забрява крехката психика на детето. В много подобни взаимоотношения, детето изпитва вина, че то е причина за раздялата и копнее да се събере отново неговото семейство.

С много любов и с необходимата психологична подкрепа, едно такова отделяне би станало много по - лесно ! :)))

Разстройство с тревога от раздяла

Това разстройство най – вече се характеризира със силна тревога.Симптомите и варират от безпокойство до пълна паника,  когато настъпва раздялата с роднина или близък човек.

В интернет може да срещнете и  „ Разстройство с тревожност от раздяла“ , както и „Тревожно разстройство при раздяла“ .

Тревожността в детска възраст е много често срещана. Децата имат много силни страхове от животни, чудовища, от тъмното, от непознати. Това е напълно нормално за тях, те са крехки същества. Но това може да стане проблем, ако с течение на времето децата искат да спрат да ходят на детска градина, училище или е непосилно за тях да се разделят от близките си, дори за най – кратък период от време.

Трудността за тях идва от там, че те се притесняват да настъпи отделяне на обекта от тях, защото си мислят, че ще го загубят завинаги. Това поражда силната им тревожност.След отказа да ходят на градина или училище, те след време отказват да спят сами.Тревожни са, плаши ги тъмнината, когато става късно искат да се сгушат между мама и тати и да останат там завинаги.

Това са най – разпространените психични разстройства в детска възраст. Това разстройство е често срещано и може да представлява бъдещ проблем за социализация занапред в живота.

Има голяма вероятност децата с тревожност от раздяла, да имат проблеми и когато порастнат.

МКБ-10 (F93.0) акцентира върху 8 форми, върху които се проявява тревожността от раздяла.

-          Повтарящи се кошмари на раздяла

-          Нежелание или отказ да отиде детето на училище, поради страх от раздяла

-          Постоянно нежелание или пълен отказ, детето да заспи, освен ако не е близо до обекта на своята привързаност

-          Нереално безпокойство, че на детето ще му се наложи да се раздели със своята майка (да отиде в болница или тя да замине някъде)

-          Соматични оплаквания (гадене, болки в стомаха, повръщане)

-          Непосредствено след раздялата или по време на нея, се наблюдява прекомерен продължителен дистрес (гневни избухвания, нещастие, апатия)
- Постоянен, неуместен страх, детето да остане само вкъщи.
- Огромен страх, че може родителите да заминат някъде и да не се върнат.

Страх, фобия, паник атака, тревога

Страхът е една от най - честите емоционални реацкии при здравите хора. Съществува и болестен страх.

Фобията е повтарящ се, ирационален страх и желание за избягване от конкретни дейности, обекти и ситуации. Фобийният страх е ирационален, обектът на страха не представлява реална опасност.Фобията има различни разновидности : 

възможно е да е - 

• Зоофобия - фобия от животни - паяк, куче, мишка. 
• Акрофобия - ситуации, които включват високи места и провокират страх и напрежение.
• Никтофобия - страх от тъмнина, от тъмни пространства.
• Кераунофобия - страх от гръм.

Фобийният пациент се чувства напрегнат и тревожен не само когато се сблъска с обекта на своя страх, но дори и при мисълта за него.

Паника (паническа атака) - наблюдава се отчетлив период на силен страх от предстоящата смърт или страх от подлудяване. Този страх настъпва внезапно и нараства бързо. Наблюдават се следните симптоми :

• силно сърцебиене
• изпотяване
• сухота в устата
• треперене
• усещане за задух или задушаване
• дискомфорт или болка в гърдите
• гадене
• световъртеж или замаяност
• деперсонализация и дереализация
• студени или горещи вълни
• парестезии

Това състояние може да продължи минути или часове.Среща се по - често при жени, отколкото при мъже.

Тревогата е формулирана като емоционално състояние, което включва в себе си психологични и физиологични компоненти. Напрегнатост и изтощителна бдителност се наблюдават при тревогата, те съвпадат към психологичните компоненти.А към физиологичните се включват тремор, световъртеж, често уриниране, учестена сърдечна дейност, разстроено дишане.

Тревогата може да се разглежда като състояние или като личностна черта.

Вменяемост и невменяемост

Вменяемост - няма легално определение в НК. Това е способност и състояние на физическото лице, при което то може да разбира значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Невменяемост - има легално определение, в чл.33, ал.1 от НК. Не е наказателноотговорно лицето, което действа в състояние на невменяемост - поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, не е могло да разбира значението и свойството на извършеното.

Невменяемото лице не може да бъде субект на престъпление !
Също така не може да носи отговорност за престъплението, което е извършило !
При това лице не може да бъде реализирана наказателна отговорност, единствено може да се вземат мерки за неговото принудително лечение.

Критериите за определяне на невменяемостта могат да бъдат медицински, по - скоро психиатрични и юридически.

• Умствена недоразвитост - вродено слабоумие, олигофрения - идиотия, имбецилност, дебилност.
• Продължително разстройство на съзнанието - епилепсия, параноя, шизофрения.
• Краткотрайно разстройство на съзнанието - физическа или психическа травма, както и патологично алкохолно опиянение. Патологичен афект, физиологичен афект.Също и т. нар хипнотични състояния се наблюдават тук.

Юридическите критерии отчитат характера и степента на засягане. Да може лицето да разбира свойството и значението на извършеното и да може да ръководи постъпките си (волеви момент).

Принудителни медицински мерки - вид държавна принуда, която се налага по отношение на лица, извършили общественоопасни деяния, в състояние на невменяемост или лица, които са изпаднали в състояние на невменяемост след извършване на престъплението. Могат да се налагат и наред с наказанието лица, които страдат от алкохолизъм или друга наркомания. - член 92, ал.1

Видове принудителни медицински мерки :

- предаване на близките, ако поемат грижи за лекуването.

- под наблюдение в психодиспансер или клиника за лечение.

Дислексия

Дислексията е специфично разстройство, което е свързано с развитието на училищните умения. Касае се за нарушена способност за учене и научаване. Дислексията включва в себе си множество симптоми и прояви, не се включва едно, единствено нарушение. Областите, които страдат са експресивна реч, импресивна реч, основни четивни умения, разбиране на прочетеното. Терминът дислексия идва от гръцките думи dys - разстройвам и lexos - дума. За първи път този термин е бил използван от доктор Берлин през 1887 г. При индивиди от мъжки пол се среща по - често това нарушение.
Според международната класификация на болестите - десета ревизия (МКБ - X), в рубриката F81 се използва терминът специфични разстройства в развитието на училищните умения.
Клиничните прояви при дислексията могат да се разделят условно на две : общи и специфични. Общите са свързани с психомоторно развитие, поведение, особености на доминантността и латерализацията на функциите и когнитивното развитие. Към специфичните характеристики спадат характерните особености в развитието на висшите корови функции.
Специфични нарушения на математическото мислене и математическите умения са характерни за деца с дискалкулия.
Тези деца често биват етикирани като деца с интелектуална недостатъчност.Започват да развиват несигурност и ниска самооценка.Децата трябва да бъдат подкрепяни, разбирани и да се отделя повече време за учене.

Синдром на Канер - ранен детски аутизъм

Аутизмът е състояние, разстройство, но не и болест. Диагностицира се преди три годишна възраст, състоянието се характеризира с наличието на абнормно, анормално поведение и развитие. Наблюдават се дефицити в следните области : Комуникация, социална интеракция и поведенчески проблеми.За аутустите е характерен понижения социален интерес и чувството за свързване, стремеж към изолация, неустойчив или напълно отсъстващ очен контакт. Комуникацията също страда, дори и детето да има вербални възможности, то може въобще да не пожелае да ги използва или да се включи в социална интеракция с друг човек. Наблюдава се много често ехолалия, както и говорене за себе си или за друг човек в 3 лице, единствено число.Символните жестове също са нарушени.Към поведенческите нарушения спадат стереотипни движения, които може да са с цялото тяло или с части от него - ръце или крака само.Наблюдават се автоагресивни прояви, на моменти и агресивни. Основните автоагресивни прояви може да включват скубане на косата, удряне на главата в стената или в масата, също се наблюдава и засилено хапене на пръстите, кожичките, ръцете.Особените хранителни навици също се включват към поведенческите прояви. Тези деца могат с месеци, дори за по - дълъг период да консумират конкретен вид храна.Лицевата експресия при тях обикновено е застинала, т.нар "лице - щампа".
Аутустите не отговарят, когато чуят името си, а част от тях съвсем леко се обръщат, но са застинали и се наблюдава изравнен афект при опит за контакт.

Затворени в себе си, макар и така, те се опитват да ни допуснат до своя вътрешен свят. Нека да ги разберем, да влезнем в техния бит, не е нужно да ги променяме, просто да ги приемаме. И да ги обичаме много !!!

Тежки размисли върху стигмата

Говори се за интеграция, за внедряване, за социализация, за приобщаващо образование, обучение. Правим опити да интегрираме един човек с проблеми в едно болно общество - неприемашо, неразбиращо, незаинтересувано от околния свят, от онзи другия свят.
Бягаме от психично болните, те ни плашат, странни са, не ги приемаме и после претендираме и афишираме - Ние не се боим от различието. Напротив боим се, или по - скоро се боят тези, които не са запознати със състоянието на болните.Психиката страда и при един човек в норма и един анормален. Психичните проблеми се разпространяват с огромна сила.Основните фактори, които не зависят от нас - ген и среда са основополагаши.Не се страхувайте от различните, опитайте се да ги приемете и разберете. Подайте им ръка, поговорете с тях. Достатъчно демони имат в главата си, страхове, обсесии, фобии, мисли, налудности, притеснения, гласове... ние не приемаме болните, а се опитваме да ги приобщим към едно анормално общество, което не приема и не разбира психичните проблеми. Съдим, даваме оценки на дадено поведение, но защо никой не се попита "Защо този човек се държи така? Какво го подтиква?" Даваме оценка на чуждия живот, искаме тези хора да бъдат изолирани или премахнати от нашата среда. Друга е стратегията, те трябва да бъдат подкпрепени в своето лечение и да могат да се социализират в една адекватна и нормална среда, а не в отхвърляща и фрустрираща среда, която твърди, че не се бои от различието, а като види различните се крие и бяга. Въпросът за стигмата винаги е стоял на преден план и винаги ще стои. Заклеймяването на някой човек, заради дадена диагноза също е расистко. Кажете СТОП на стигмата !!!

Ексхибиционизъм

Ексхибиционизмът - прекаленото, натрапчиво разголване и оголване на половите органи. Предимно ексхибиционистите са мъже - боязливи, с ниско самочувствие, въшно и привидно изглеждат смели в това, което правят. Желаят да видят в лицето на жертвата уплаха, изненада, огорчение, възмущение. Всеки белег на подобна емоция ще ги възбуди още повече. Интересното тук е, че крайната им цел не е да осъществят полов контакт с въпросната жертва. Наред с парафилиите, воайорството и ексхибиционизма попадат в сексуалните отклонения. Психиатрията, психологията и сексологията се интересуват от тези състояния.
Местата, сред които те се подвизават са градинки, паркове, тъмни улички, а отскоро се срещат и в градския транспорт.
Противодействието на ексхибиционизма е или човек да не обръща внимание на случващото се или да го приеме с насмешка.
Това действие е наказуемо, тази проява на непристойно поведение е акт, който внася освен смут в хората, е в състояние да остави и травма в човека, в зависимост от неговата личност.
Член 325, алинея 1 от Наказателния кодекс постулира твърдението, че който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи ясно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

Тревожност, страх и още нещо

На първо място ще започна с "генерализираната тревожност" . Този вид тревожност преди се е разглеждала като "свободно плуваща тревожност" . Високите дози тревожност или т.нар нереалистични безпокойства се класифицират като "генерализирана тревожност".
Децата, които страдат от генерализирана тревожност изпитват постоянна и неконтролируема тревога, много често тя е без основателна причина.
Повечето тревожни разстройства са провокирани от най - различни събития, но при генерализираната тревожност тревожното състояние е неопределено и може да се породи в ежедневието, в най - различни събития и случки.
Генерализираното тревожно разстройство се среща при деца много често, от 3 до 7 % при децата.
Тревожността от раздяла често е споходена с генерализираната тревожност. Прекомерната тревожност често върви с разстройство на вниманието с хиперактивност.
Второ място в текущата разработка заемат "паническите пристъпи".  Тези пристъпи могат да се определят като моменти, епизоди на силен страх, придружени от соматични или когнитивни симптоми.
Третото място тук е за "социалната тревожност/фобия" . Тук е изявен страхът, човек да не попадне в неловка ситуация или да не получи негативна оценка. Най - ярък пример може да бъде публично изказване, презентация, устен изпит. Физиологичните реакции, които съпътстват това състояние са треперене на гласа, изпотяване, сърцебиене и не на последно място изчервяване.
Срещат се още много видове тревожност - тревожност от раздяла, посттравматичен стрес, обсесивни страхове и тн.

Некрофилия

"Некрофилията в характерологичен смисъл може да бъде описана като страстно влечение към всички мъртви, разлагащи се, гниещи, нездрави. Тази страст прави живи неживите, разрушава в името на някого вече разрушеното. Това е повишен интерес към нсичко механично,"

Ерих Фромх - Адолф Хитлер - Клиничен случай на некрофилия

Този вид сексуално влечение се смята за тежка, крайна патология. Некрофилията се разглежда като сексуална възбуда, която е стимулирана от мъртвото тяло. Възможно е да има действителен контакт с трупа, но може и да бъде само под формата на фантазии. Страхът от отхвърляне или загубата му тук може много добре да се контролира, владеейки едно бежзизнено, мъртво тяло. Ти имаш целият контрол над него, той е послушен и не се съпротивлява. Некрофилът намира себе си единствено чрез този вид любов. Съществува и лека форма на некрофилия, това е повишеният интерес към мъртвите, както и към гробищата и панахидите, които се извършват. Докато при тежката форма на този вид патология, некрофилът изпитва силна възбуда при разчленяването на самия труп и използването на отделните му части, за да задоволи желанията си.

Некрофилията е наричана още танатофилия. Тя е красифицарана като парафилия, т.е сексуално отклонение от "Диагностичен и статистически наръчник на психичните разстройства" (DSM) на Американската психиатрична асоциация.

Терминът "некрофилия" води началото си от книгата "Psychopatia Sexualis ( 1886) на Рихард фон Крафт - Ебинг, немски професор по психиатрия.

Некрофилията се нарежда редом до парафирии като педофилия, геронтофилия, зоофолия, фетишизъм, нарцизъм, инцест и тн.

При некрофилията ядрото, което страда е това на междуличностните отношения. Желанието за пълна власт над партньора и страха, че можеш да бъдеш сменен, както и привързаността са водещи тук.

Некрофилията може да бъде разделена на - агресивта, фангазна и романтична.

Некрофилията дава широко поле за размисъл от психоаналитична гледна точка. Концепцията за нея може да се срещне и в трудовете на Ерих Фром.

Противопоставяйки се на идеите на Фройд, Ерих Фром прави собствени изследвания.

След време обаче се откриват значителни сходства между идеите на Фройд и Фром.

На базата на проведено изследване , американските учени Розман и Резник (1989) определят три типа некрофилия - некрофилско убийство, обичайна некрофилия и некрофилски фантазии.

Некрофилите най - често избират професии като санитар, лекар в болницата, военен, сътрудник в моргата.

Ед Гин, кротък фермер е един от най - известните некрофили, Той е убил две жени, които на външност приличали на неговата покойна майка,

Андрей Чикатило и Михаил Новоселов се нареждат сред имената от руската школа на некрофилите.

2011 година в близост до Монтана неизвестен извършител разкопава гроба на младо момиче, изважда трупа й и се съвкуплява с него.

За некрофилията може да прочетете и от правна страна в Наказателния кодекс на Република България, член. 325.

Държавата на противоречията

Държавата на противоречията. Държавата, в която осцелират две състояния - вечна мания и вечна депресия. От крайната бедност на едни, други са потънали в пари.
Противоречиви интереси, противоречиви цели, противоречим на себе си.
Политика и пари, затънали сме, нали?
Държавата на зависимостите, в която успокоението идва от алкохола и цигарите. Вглеждането в себе си е ненужен акт, който ни пречи.
Болно общество, с болни амбиции, фантазии и желания. Обзети от хиляди страхове, ние треперим, треперим.
Диагнозата е една, страх те е да действаш тук и веднага. Фиксирани в миналото, ние изпадаме в противоречия и се лутаме между минало и бъдеще, настоящият момент изчезва, отпадаме и от него.
Не търся съгласие и одобрение, бих се зарадвала и на значително пренебрежение.
Ходещи диагнози, по новините облачни прогнози. Криза идва, студ идва, върху психиката всичко рефлектира.
Морал и амбиции жалки, мечти малки. Ходейки по тънък лед, не разбирайки околните, огорчавайки себе си.
Толкова хора, прави и здрави, но инвалиди. Въпреки липсата на патерици или количка, те са инвалиди.
Стремим се към слава и пари, велики сме, нали?
Тичаме към нереалните фантазии, спъвайки се в налудните ни идеи.
Благодаря, че се спря и се зачете, не се отказвай от живота, човече !