Формиране на зависимост. Телесна и психична зависимост

На първо място ще разгледаме факторите, които допринасят за пораждането, развитието и формирането на една зависимост.
Злоупотребата може да доведе до зависимост и без участието на съзнателната воля.
Като психоактивни вещества, наркосредства се оказват видове медикаменти, както и дроги, които предизвикват промяна на съзнанието, създават еуфория.
Колкото по - продължителна е злоупотребата, т.е приемането, толкова по - голяма е опасността от развитие на зависимост.
В зависимите личности се наблюдава психосоциално нарушение, при което се открояват следните, характерни особености :

• слаба издръжливост
• ограничено понасяне на видове фрустрации
• често се наблюдава неспособност за устойчиви междуличностни връзки
• невключване в общността
• силна ранимост от обкръжението
• склонност към импулсивни постъпки

Развитието на телесна и психична зависимост се обуславя от :

• личността
• възрастта
• степента на зависимост
• видът дрога

Психичната зависимост се отразява в следните форми :

• загуба на общуването, със склонност за изолация
• безсъние
• чести депресивни състояния
• нерядко агресивни изказвания
• несигурност в себе си

Телесната зависимост включва в себе си :

• увреждане на множество органи
• възпаления на вени, кожни заболявания
• ХИВ инфекция
• поражения на зъбите
• гинекологични проблеми
• увреждане на ЦНС

Алиенация от работната среда и Бърн аут синдром

Алиенацията, отчуждението е една от концептуалните теории не само за философията, но и за социалната психология. Отчуждението е резултат от развитието на индивида, средата и човешката цивилизация. В основата на възгледите на Карл Маркс стои идеята за отчуждението от работната среда.

В социалните науки също би се споменало и разгледало гледището за отчуждаване от себе си.

Но контекстът в настоящата тема е предимно към отчуждението от работната среда, от работния процес.

Отчуждението е резултат от два основни фактора :

• нежеланието на човек да взима участие, роля  в работния процес, в системата във взаимоотношения с хората в работната среда.
• отхвърлянето от социалната общност на отделен човек от групата, поради факта, че той не се съобразява със социалните норми.

Чувството на отчуждение е симптом на Бърн аут синдрома.

Бърн аут синдром - това е индивидуално преживяване, което носи със себе си негативни последици за човека, който го преживява и за нормалното му функциониране.

Продължителното излагане на професионален стрес води до формирането на бърн аут синдром.

Бърн аут се осъществява в три фази :

• емоционално изтощние - първата фаза, която е свързана с поставяне на прекомерни изисквания пред работника.
• деперсонализация - формира се скептична нагласа към колегите, изострят се взаимоотношенията и започват конфликтите в работната среда.
• ниски лични постижения - работниците изпитват силно на безпомошност и са фрустрирани от работния процес.

Родителски права и лични отношения с детето след развода

В съвремието дело за родителски права се води най - често след прекратяване на фактическо съпружеско съжителство между родителите. Ако между родителите не се уредят доброволно отношенията, следва да се заведе дело за присъждането на родителски права на конкретния родител.
Съдът е редно на изслуша родителите и децата, които са навършили 10 годишна възраст. Разглежда се също и становище от Дирекция "Социално подпомагане" - Агенция "Закрила не детето".
При предоставяне упражняване на родителските права на първо място стои детето и това то как се чувства при съответния родител. Но други също важни критерии са отбелязани тук и са задължителни при постановяването на такова важно решение. Следните критерии са :

• Родителски качества на родителя - нагласите му към детето, формирането на възпитание.
• Морал на родителя - касае се за определена зависимост, която може да се открие при един или двама родители - алкохолизъм, злоупотреба  с психоактивни вещества, престъпнообществени прояви, разврат.
• Пол на децата - В пубертетна или предпубертетна връзка не е изключино момичето да живее при бащата, особено ако се наблюдава при майката отклонение, характеризиращо се с развратни прояви.
• Възраст на децата - Когато са съвсем малки, децата имат нужда най - вече от майка си, но ролята на бащата също е много ценна. Смята се за редно, ако е необходимо когато пораснат да отидат при бащата.
• Жилищно - битови условия - важна перспектива е да има всички належащи услуги в дома. Задължително е да има ток, вода, както и нормални условия за живот на едно дете.
• Вина за дълбоко разстройство в брака - за да не се въвлича детето в тези трудни и тежки взаимоотношения, възможно е и би следвало то да се даде за отглеждане на някой близък - баба или дядо.

Чл.59 от Семейния кодекс извежда гледната точка за родителските права и тяхното упражняване след развода !

Понятието "вина" в наказателното право

Виновното поведение е основание за търсенето на наказателна отговорност. Вината може да се разглежда както като понятие в психологията, така и като правно понятие. Вината се изразява в субективната страна на престъплението. За правилна правна квалификация е необходимо да се знае, че определянето на вината се осъществява в нейните две форми - умисъл и непредпазливост. Когато субектът е невменяем понятието "вина" отсъства.Вината е елемент на престъпното деяние.

С оглед на определението в чл.9 ал.1 НК - престъпление е онова общественоопасно деяние, изразено в действие или бездействие, което е извършено виновно и е определено от закона за наказуемо.

Според чл.11 ал.1 - общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо.

Вината е елемент на конкретно деяние.Вината е свързана единствено с деяние, което се смята за общественоопасно.
Без деяние липсва вина !

Умисълът е форма на вината, при която деецът съзнава общественоопасните последици. Съществува пряк умисъл и евентуален умисъл.

Формите, според психическото отношение са предумисъл и афектен умисъл.

Непредпазливостта е форма на вината, при която деецът е предвиждал настъпването на общественоопасни последици. Дели се на самонадеяност и небрежност.

БАР - биполярно афективно разстройство

Съществува пряка връзка между БАР и разстройство, патология на емоциите и настроението.Трябва да се прави разграничение между периодите на мания и хипомания, която е по - лека форма на мания. При манията са необходими лекарства, за да регулират силния афект, който е свързан с безразборно харчене на пари, различни по вид налудности :

• налудности за величие - т.нар експанзивни, мегаломанни налудности. Пациентите се преживяват като хора, които притежават изключителни богатства, способности, качества.Често се срещат в разгръщане на манийния синдром.
• налудни идеи за вина и малоценност - те могат да се срещат в разгръщането на депресивния епизод при БАР. Честа е комбинацията на тези налудни идеи с преживяване за малоценност.

Чистата мания и чистата депресия по - рядко се наблюдават. Преобладават смесените състояния. Wilhelm Weygandt първи отбелязва, че манията и депресията често се наблюдават смесени. Emil Kraepelin описва шест типа смесени състояния :

• маниен ступор
• депресивна мания
• възбудена депресия
• депресия с ускорено мислене
• мания със забавено мислене
• мания с хипобулия

След дълъг период от време тези състояния са редуцарини до два :

• смесена мания
• смесена депресия

Други термини, които се използват и до ден днешен са:

• ажитирана депресия
• тревожна депресия
• възбудена (гневна) депресия
• смесена хипомания

Антидепресантите могат да влошат смесените състояния, а понякога дори да ги предизвикат ! 

Важни аспекти на диагнозата "Шизофрения"

С развитието на интердисциплинарният подход, втората половина на 19 век Психопатологията заема своя връх. Неотменно към нея са включени "Медицина и психиатрия", "Психология","Философия","Невронауки","Социални науки","Културология" и "Юридически науки".

Наболял въпрос, проблем и едно обширно поле за дебати отваря пред нас една сериозна диагноза. Това е диагнозата Шизофрения. Като една сериозна и тежка диагноза, подчертавам диагноза. Това не е състояние или разстройство. В нея се включват разстройства на емоциите, разстройства на мисленето и речта, както и разстройства на възприятията, които са обект на днешната тема.

Халюцинациите са една важна тема, необходимо е тяхното разбиране, за да се разбере и самата диагноза. За жалост те са неотменна част и се характеризират с нея.

Халюцинациите представляват преживяване за възприятие на обект, без реално да съществува такъв обект. Когато в човек съществува вътрешна убеденост за възприятие, но отсъства такова, той всъщност халюцинира.

Те могат да се срещат и при здрави хора, при умора, заспиване или събуждане.

Но при болестните халюцинации съществува пълна убеденост в реалното съществуване на тези обекти. Те са сигурни в това и са категорични.

Слухови халюцинации - елементарните се наричат акоазми, те са свързани с чуване на стъпки или тракане.

Сложните халюцинации се наричат вербални халюцинации. Те могат да бъдат :

• коментиращи халюцинации. При антифонните халюцинации може да се чува повече от един глас.
• заповедни - императивни халюцинации. При друга част от тях липсва заповедния характер, и те са просто коментиращи халюцинации.
• функционални халюцинации - от течаща вода се чува глас, когато спре водата, спира и гласът.

Зрителни халюцинации - 

• елементарни - виждане на искри, пламък или дим.
• сложни - виждане на предмети, животни или хора, които могат да са подвижни или неподвижни.

Съществуват още халюцинации - 

• вкусови халюцинации
• обонятелни халюцинации
• тактилни халюцинации
• двигателни халюцинации
• висцерални халюцинации
• рефлекторни халюцинации
• псевдохалюцинации

Престъпления против здравето. Обзор на телесните повреди

Причиняването на телесна повреда е виновно увреждане на здравето. За телесна повреда се смятат също физическата болка, страданието, както и заразяването с венерическо заболяване.

Престъпленията, с които се причинява някаква телесна повреда, са винаги резултатни престъпления, съществува реално увреждане. За да има довършено престъпление е задължително да се достигне до засягане на здравето.

Важна е степента на засягане - 

• тежка телесна повреда
• средна телесна повреда
• лека телесна повреда

Формата на вина също е важен критерий, който трябва да се отбележи. По този критерий телесните повреди се делят на :

• умишлена телесна повреда
• непредпазлива телесна повреда

Тежка телесна повреда ( чл.128 , ал.2 НК ) - разстройство на здравето, което се дължи на загуба на жизненоважен орган или загуба на жизненоважна функция. Възможно е да се стигне до просължително разстройство на съзнанието, до постоянна слепота с едното или с двете очи. Постоянната глухота, загубата на речта и детеродната неспособност също съвпадат тук. Обезобразяване, загуба на ръка или крак !

Средна телесна повреда (чл.129, ал.2 НК) - налице е трайно затрудняване на финкцията на жизненоважен орган. Тук също се включва счупване на челюст, избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето.

Лека телесна повреда (чл.130 НК) - В тези случаи е налице само болка и страдание. Причиняването на лека телесна повреда е престъпление, само ако бъде извършено умишлено. Това е престъпление от частен характер. Важи тук т.нар. реторсия.

С помощта на съдебна медицинска експертиза - СМЕ се определя медицинското естество на уврежданията.Изяснява се какво е било здравословното състояние преди нанасяне на вредата. Установява се причинната връзка между деянието и резултата. Преценява се дали деянието е извършено "по начин, особено мъчителен за пострадалия".

"Споделено родителство" или съвместно упражняване на родителските права

Темата за "споделеното родителство" става все по - актуална. Аткуални проблеми, които се разглеждат днес са след един съдебен спор къде ще останат децата, при кого, как това ще се отрази на психиката им, въпросът за издръжката, личните отношения на родител - дете.
Макар и от правна гледна точка, тази тема би следвало да бъде обект и на психологични дискусии, а защо не психоаналитични.

Съгласно чл.59, ал.1 от Семейния кодекс при развод, съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака.
Съгласно алинея 2 на чл.59 от Семейния кодекс, ако не се постигне споразумение по предходната алинея - 1, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата и на кого от тях се предоставят родителските права.

Честото местене на детето от дома на единият родител, до дома на другия изгражда в него тревожност и несигурност. Макар и при една спокойна среда и атмосфера, това дете след време е възможно да развие обучителни тревожности, възможно е да стане тревожно, да се чувства неразбрано.

Уреждайки се един правен спор, проблем между родителите, в много случаи се забрява крехката психика на детето. В много подобни взаимоотношения, детето изпитва вина, че то е причина за раздялата и копнее да се събере отново неговото семейство.

С много любов и с необходимата психологична подкрепа, едно такова отделяне би станало много по - лесно ! :)))

Разстройство с тревога от раздяла

Това разстройство най – вече се характеризира със силна тревога.Симптомите и варират от безпокойство до пълна паника,  когато настъпва раздялата с роднина или близък човек.

В интернет може да срещнете и  „ Разстройство с тревожност от раздяла“ , както и „Тревожно разстройство при раздяла“ .

Тревожността в детска възраст е много често срещана. Децата имат много силни страхове от животни, чудовища, от тъмното, от непознати. Това е напълно нормално за тях, те са крехки същества. Но това може да стане проблем, ако с течение на времето децата искат да спрат да ходят на детска градина, училище или е непосилно за тях да се разделят от близките си, дори за най – кратък период от време.

Трудността за тях идва от там, че те се притесняват да настъпи отделяне на обекта от тях, защото си мислят, че ще го загубят завинаги. Това поражда силната им тревожност.След отказа да ходят на градина или училище, те след време отказват да спят сами.Тревожни са, плаши ги тъмнината, когато става късно искат да се сгушат между мама и тати и да останат там завинаги.

Това са най – разпространените психични разстройства в детска възраст. Това разстройство е често срещано и може да представлява бъдещ проблем за социализация занапред в живота.

Има голяма вероятност децата с тревожност от раздяла, да имат проблеми и когато порастнат.

МКБ-10 (F93.0) акцентира върху 8 форми, върху които се проявява тревожността от раздяла.

-          Повтарящи се кошмари на раздяла

-          Нежелание или отказ да отиде детето на училище, поради страх от раздяла

-          Постоянно нежелание или пълен отказ, детето да заспи, освен ако не е близо до обекта на своята привързаност

-          Нереално безпокойство, че на детето ще му се наложи да се раздели със своята майка (да отиде в болница или тя да замине някъде)

-          Соматични оплаквания (гадене, болки в стомаха, повръщане)

-          Непосредствено след раздялата или по време на нея, се наблюдява прекомерен продължителен дистрес (гневни избухвания, нещастие, апатия)
- Постоянен, неуместен страх, детето да остане само вкъщи.
- Огромен страх, че може родителите да заминат някъде и да не се върнат.

Страх, фобия, паник атака, тревога

Страхът е една от най - честите емоционални реацкии при здравите хора. Съществува и болестен страх.

Фобията е повтарящ се, ирационален страх и желание за избягване от конкретни дейности, обекти и ситуации. Фобийният страх е ирационален, обектът на страха не представлява реална опасност.Фобията има различни разновидности : 

възможно е да е - 

• Зоофобия - фобия от животни - паяк, куче, мишка. 
• Акрофобия - ситуации, които включват високи места и провокират страх и напрежение.
• Никтофобия - страх от тъмнина, от тъмни пространства.
• Кераунофобия - страх от гръм.

Фобийният пациент се чувства напрегнат и тревожен не само когато се сблъска с обекта на своя страх, но дори и при мисълта за него.

Паника (паническа атака) - наблюдава се отчетлив период на силен страх от предстоящата смърт или страх от подлудяване. Този страх настъпва внезапно и нараства бързо. Наблюдават се следните симптоми :

• силно сърцебиене
• изпотяване
• сухота в устата
• треперене
• усещане за задух или задушаване
• дискомфорт или болка в гърдите
• гадене
• световъртеж или замаяност
• деперсонализация и дереализация
• студени или горещи вълни
• парестезии

Това състояние може да продължи минути или часове.Среща се по - често при жени, отколкото при мъже.

Тревогата е формулирана като емоционално състояние, което включва в себе си психологични и физиологични компоненти. Напрегнатост и изтощителна бдителност се наблюдават при тревогата, те съвпадат към психологичните компоненти.А към физиологичните се включват тремор, световъртеж, често уриниране, учестена сърдечна дейност, разстроено дишане.

Тревогата може да се разглежда като състояние или като личностна черта.

Вменяемост и невменяемост

Вменяемост - няма легално определение в НК. Това е способност и състояние на физическото лице, при което то може да разбира значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Невменяемост - има легално определение, в чл.33, ал.1 от НК. Не е наказателноотговорно лицето, което действа в състояние на невменяемост - поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, не е могло да разбира значението и свойството на извършеното.

Невменяемото лице не може да бъде субект на престъпление !
Също така не може да носи отговорност за престъплението, което е извършило !
При това лице не може да бъде реализирана наказателна отговорност, единствено може да се вземат мерки за неговото принудително лечение.

Критериите за определяне на невменяемостта могат да бъдат медицински, по - скоро психиатрични и юридически.

• Умствена недоразвитост - вродено слабоумие, олигофрения - идиотия, имбецилност, дебилност.
• Продължително разстройство на съзнанието - епилепсия, параноя, шизофрения.
• Краткотрайно разстройство на съзнанието - физическа или психическа травма, както и патологично алкохолно опиянение. Патологичен афект, физиологичен афект.Също и т. нар хипнотични състояния се наблюдават тук.

Юридическите критерии отчитат характера и степента на засягане. Да може лицето да разбира свойството и значението на извършеното и да може да ръководи постъпките си (волеви момент).

Принудителни медицински мерки - вид държавна принуда, която се налага по отношение на лица, извършили общественоопасни деяния, в състояние на невменяемост или лица, които са изпаднали в състояние на невменяемост след извършване на престъплението. Могат да се налагат и наред с наказанието лица, които страдат от алкохолизъм или друга наркомания. - член 92, ал.1

Видове принудителни медицински мерки :

- предаване на близките, ако поемат грижи за лекуването.

- под наблюдение в психодиспансер или клиника за лечение.

Дислексия

Дислексията е специфично разстройство, което е свързано с развитието на училищните умения. Касае се за нарушена способност за учене и научаване. Дислексията включва в себе си множество симптоми и прояви, не се включва едно, единствено нарушение. Областите, които страдат са експресивна реч, импресивна реч, основни четивни умения, разбиране на прочетеното. Терминът дислексия идва от гръцките думи dys - разстройвам и lexos - дума. За първи път този термин е бил използван от доктор Берлин през 1887 г. При индивиди от мъжки пол се среща по - често това нарушение.
Според международната класификация на болестите - десета ревизия (МКБ - X), в рубриката F81 се използва терминът специфични разстройства в развитието на училищните умения.
Клиничните прояви при дислексията могат да се разделят условно на две : общи и специфични. Общите са свързани с психомоторно развитие, поведение, особености на доминантността и латерализацията на функциите и когнитивното развитие. Към специфичните характеристики спадат характерните особености в развитието на висшите корови функции.
Специфични нарушения на математическото мислене и математическите умения са характерни за деца с дискалкулия.
Тези деца често биват етикирани като деца с интелектуална недостатъчност.Започват да развиват несигурност и ниска самооценка.Децата трябва да бъдат подкрепяни, разбирани и да се отделя повече време за учене.

Синдром на Канер - ранен детски аутизъм

Аутизмът е състояние, разстройство, но не и болест. Диагностицира се преди три годишна възраст, състоянието се характеризира с наличието на абнормно, анормално поведение и развитие. Наблюдават се дефицити в следните области : Комуникация, социална интеракция и поведенчески проблеми.За аутустите е характерен понижения социален интерес и чувството за свързване, стремеж към изолация, неустойчив или напълно отсъстващ очен контакт. Комуникацията също страда, дори и детето да има вербални възможности, то може въобще да не пожелае да ги използва или да се включи в социална интеракция с друг човек. Наблюдава се много често ехолалия, както и говорене за себе си или за друг човек в 3 лице, единствено число.Символните жестове също са нарушени.Към поведенческите нарушения спадат стереотипни движения, които може да са с цялото тяло или с части от него - ръце или крака само.Наблюдават се автоагресивни прояви, на моменти и агресивни. Основните автоагресивни прояви може да включват скубане на косата, удряне на главата в стената или в масата, също се наблюдава и засилено хапене на пръстите, кожичките, ръцете.Особените хранителни навици също се включват към поведенческите прояви. Тези деца могат с месеци, дори за по - дълъг период да консумират конкретен вид храна.Лицевата експресия при тях обикновено е застинала, т.нар "лице - щампа".
Аутустите не отговарят, когато чуят името си, а част от тях съвсем леко се обръщат, но са застинали и се наблюдава изравнен афект при опит за контакт.

Затворени в себе си, макар и така, те се опитват да ни допуснат до своя вътрешен свят. Нека да ги разберем, да влезнем в техния бит, не е нужно да ги променяме, просто да ги приемаме. И да ги обичаме много !!!