Любовта към самия теб

Има любов някъде там ... ако още не си я срещнал, не се отчайвай. Някой ден, в някой момент, неопределен, точен за теб, точен за него.. има любов някъде там ... не знам къде, не знам дали има. Просто бленувам, желая и се надявам истински.

Има любов, но има и сълзи, има обич, но понякога боли.Правилният човек за теб е този, който мисли за теб и за него като едно цяло. Този, който не чака, той действа. Идва внезапно, изненадва те с присъствието си. Оставя в теб ухание на любов, затрупва те с рози.Мъжът, който ще чакаме цял живот, може и да не дойде никога, може и да дойде скоро.

Боли да чакаш, тогава не чакай.Живей, оценявай, правилният човек ще дойде, ще те намери независимо къде си. Ще го познаеш, може да се заблудиш дали той е правилният за теб, може да подминеш любовта. 

Хората цял живот вярват в любовта, макар и тя да ги кара да страдат, да се съсипват, да тъгуват с дни. Те продължават да вярват... Време е да повярваме в себе си, не в нещо извън нас, което може и да дойде, може и да не дойде.

Ще срещнем много хора, ще се сблъскаме с недостатъците им, ще се разгневим, ще избухнем. Нищо в нас ще се откъсва всеки път. Всяка болка, всяка недоизказана дума, всяка обида... те стоят като трески в нашето сърце. Може да се излекуват с времето, може да остават в нас болезнен спомен, който ще ни изплаши от любовта.

Не се плашете, всяка връзка, всеки провал - това е ценен опит. Вече знаеш с какви хора не би живял и знаеш, че не всеки оценява малките неща, за това не бързай да даваш от себе си, защото боли.

Ще се разделяш с много хора през живота си, ще се променяш, те ще се променят.Някои ще си останат същите, други ще са коренно различни.

Растем, стареем, променяме се ... търсим, очакваме, надяваме се ... 

Набавете си любовта от самите Вас, нека тя ви е самодостатъчна, защото никой друг не може да ти даде това от което самия ти се нуждаеш.

Ще си сам, ще страдаш, ще плачеш, ще имаш депресия, ще се опиташ да излезнеш от нея, но всичко зависи от теб.

Не е страшна раздялата с другия, страшна е раздялата с представата за идеалния образ.Но това е идеализиран образ, перфектен и важен в твоите очи, реално - маловажен.

Цени всичко, което имаш, защото то може да си отиде бързо, внезапно.Дарявай любов, бъди с хората, които обичаш. Празнувай с тях и плачи с тях...

Не избягвай да оставаш сам, това ще те доведе до много размисли, ще ти се насълзяват очите, ще се ядосваш, ще пускаш силна музика, ще мразиш хората около теб... но сам може да стигнеш до извода дали имаш нужда от това в твоя живот.

Направи място в сърцето си за новите, красивите неща.Изживял си старите емоции, има спомени, снимки и доза тъга.Само ти можеш да промениш всичко това :)

Само тук ..

Някакъв странен шум се чу,
последва вик, който се разнесе из цялата къща.
Последваха много крясъци, после минута тишина,
усети се вик, ама сам, вик в празнота.
После се чу удар, чу си крясък, чу се писък.
Едно сърце някъде беше разбито,
един живот беше тъжен и сломен.
Едно момиче плачеше, то остана без сърце - без чувства, без мисли, без емоции.
Остана само в празната стая, остана само без сърце...
Имаше шанс за промяна, но никой не  искаше нищо да промени.
Имаше шанс за истинска, красива любов, но никой не искаше да я даде.
Домът остана празен, вещите му напомняха, че тя е живяла тук, че му е готвила с любов, че се е грижила за него. Той беше избрал всичко тук, но тя беше заредила предметите с любов.
Перфектният дом се превърна в перфектният затвор - всичко беше подредено, но всичко беше непокътнато, защото тя няма да се върне. Нейната чашка, нейната тениска... те ще останат тук, но няма да я има нея вече.
Да, след време друга ще я замени, след време друга ще е на нейното място. Но нейната сянка ще стои тук, ще е наоколо винаги, защото тук е била щастлива, тук се е чувствала като волна самодива. Тук е ревала, но само тук истински е живяла.

Чувство за вина, някаква тъга, особено чувство на самота

За всичко трябва да се извинявам и постоянно себе си обвинявам,
не усещам как започвам сама себе си да да се наранявам.
Всичко аз прощавам, лесно аз не се предавам.
Но знам, усещам аз .. полудявам.

Съмнения в себе си, в околните, в настоящето си дори,
това живот ли е, кажи?

Празен живот, безкрайна болка, сълзи безспир,
не мога да запазя своя душевен мир.

Много яд, много гняв, празна душа, празно сърце,
спомен от преди няма, усмивка липсва, сълзите текат...

Това ли е всичко, което искаш?
Този живот устройва ли те?

Изкорени чувството си за вина и бъди над всичко това.
Не забравяй мечтаното, онова...

Спирам.Край.Сложи точка на всички неща.Започни отначало, живей така, не както повелява,а както твоя живот ти позволява.

Бъди добър, не се обвинявай.Грешил си, молил си, простил си.Бил си човек, живял си, победил си ...

Да поразсъждаваме..

Как да преодолееш тази раздяла, как да преживееш с живота тази надпревара?
Как да бъдеш силен като си сломен?

Преживявала съм в живота си много раздели.Едни са ме научили на нещо, други съм забравила.Но болката от всички тях стои в мен.Чувствам се в плен.Черен ми е всеки следващ ден.

Да бъда силна как, като знам, че ще боли пак?

Без емоции и чувства - така не боли, но това живот ли е кажи?
Ако има любов с действия ти ми докажи. Не искам вече живот с лъжи.

Празнота, глухота, тишина.

Усмихни се дори след всичко това, не умирай сам в тази тишина.

Бъди над нещата, над проблемите, бъди над себе си.

Изживей живота си наново, живееш го веднъж и не повтаряй същите грешки отново.

Силата на думите

Силата на словата, силните, тежки думи, от които толкова боли. Те толкова те мъчат, всяка дума те пронизва и боли, щяло всичко да се промени, дали?
Страшните, тежките думи, които ти казват, начина по който те унижават, мразя всичко това.
Ако се замисляхте как и колко боли от повечето думи, никога нямаше да ги използвате, никога нямаше да ги насочвате към любимия човек.
Спри се, за момент замисли се, преди да кажеш поредната глупост ти, боли ме, разбери.
От мълчанието ти толкова не боли, колкото от тези лъжи.
В съзнанието ми кънтят думите ти, които изрече, страх ме е от словата ти вече.
Болката не стихва, тъгата ми не утихва...
Обида, гняв, болка и ужасен яд изпитвам аз сега.
Егоист ще стана, но без никаква вина, егоист бях, опитах се заради теб аз егоист да не съм, но ти ме върна към предишното ми състояние.
Исках аз любов да давам, нежност да раздавам, мили думи изричах, като сляпа се вричах...
Но до кога така в заблуда ще живея и времето си напразно ще пилея ...

Болести, състояния, лудост

Винаги съм се интересувала повече от психиатрията, отколкото от психологията. Вълнувала ме е повече медицината, психиатрията, лудостта в човека. Четем постоянно за симптомите на хората, четем за състоянието им, четем за психичния им профил, статус, за живота им.Сухата теория в учебника не ми е достатъчна. Практиката и опитът, материалите, хората, които виждаш през практиката и обучението това ми е достатъчно, това ми стига и това искам.

Кататонният ступор при хората болни от шизофрения се изразява с намалена двигателна активност, която при силна степен е известна като каталепсия.
Кататонната възбуда се характеризира с психомоторна възбуда.Кататонната възбуда включва в себе си още няколко неща : стереотипии, персеверации, ехопраксии и ехолалии.

Пример :

Синдром на хоботчето - болните може дълго време да седят така.Лицевия израз е застинал по този начин.

Пример :

Симптом на въздушната възглавница - Болните може дълго време да си държат главата над възглавницата.

Пример :

Ембрионално положение при болна с кататонно - ступорна форма на шизофрения 

Пример : 

Заблуда

Заблудата, в която живееш,
сълзите, които всяка нощ пилееш.
Умираш за миг,
иска ти се да заглушиш този вик.
Затваряш очи,
само за да спре да боли.
Молбите, които изричат,
че уж те обичат.
Те, онези лошите,
със същите лъжи пошлите.
Не мога да бъда сама, 
ала как да търпя това?
Искам само едно,
да изтриеш, да премахнеш това болезнено петно.
Навън.. да излезна, да тичам, да се махна, да избягам
пътя до теб не желая да пробягам.
Отбягвам себе си дори, 
кой ще ми върне тези мечти?

Дали е любов?

Дали е любов когато обещаваш на някой да си с него до гроб?
Дали е любов когато плачеш, защото си нечий роб?
Какво е любовта - чувство на поглъщане на другия, изпитваш любов, но и малко злоба, изпитваш ревност, голяма доза притеснение, дали този човек ще е вечно до теб.
Какво е любовта - и колко трае тя?
Има ли вечна любов? Има ли истинска любов?
Обичаме най - много себе си, а можем ли да обичаме някой друг повече от себе си?
Ако обичаме другия повече, ние забравяме себе си - това любов ли е?
За някои хора съществува идеалната любов, но това е идеализиран образ на другия, като нещо уникално, прекрасно, съвършено, недостижимо. Това не е любов, това е заблуда.
Има и любов, има и заблуда, има и тъга,има и любов по принуда.
Съществува стария навик, вкопчването, привързването, което стои в нас, но това не е любов.
Всеки има свое обяснение за любовта.
За едни е обич, за други е силна любов.
Дали е любов?

Самота

Седя на бара сама,
с чаша пълна с тъга,
изпитвам известна вина.

Чувствам се ненужна, отчаяна, тъжна.
Не се чувствам обичана, харесвана, само длъжна.

Искам да избягам, да тичам надалече,
много ми идва вече.

Разбиране да не получавам и 
за това себе си да обвинявам.

Омръзна ми егото си да наранявам.

Имам емоции, чувства, страхове, копнежи, надежди и мечти, 
но няма кой да ме разбере, уви .

Нещо любовно

Нещо любовно ми кажи, 
сладки думи в ухото ми нежно прошепни.
Ще съм щастлива, ако не си говорим лъжи.

Нещо любовно искам да изживея, 
и живота си досега да се опитам да проумея.
Опитвам се себе си да владея.

Нещо любовно, някаква страст, искам да не съм същата Аз.

Нещо любовно, някаква тръпка, някакъв блян,
без болка и сълзи, само нежно ми говори ...

Имам много неща за казване,
не по - малко за показване,
но всичко е до доказване.

Имам ли теб, имам всичко, спокойствие, мечти, не искам
живот със сълзи.

Искам теб и никой друг, не се плаши, не те искам за съпруг ! 

Мъжът за мен

Има мъже в живота ти, които се радваш и си горда, че си срещнала. Има и други, за които съжаляваш. Всички те остават в теб рани, разочарования, белези, но остават и един важен опит, който няма да получиш никъде другаде.
Има такива мъже, за които си струва да се събудиш, за които си струва да си легнеш късно, въпреки че си изморена и на другия ден си на работа.
Има мъже, които не ги е страх, такива каквито ще са до теб, дори когато ти самата не си наясно с живота си, мислите си и поведението си.
Има и такива, които при най - малкия проблем ще те оставят, по техните думи това не ги прави безхарактерни.
Има мъже, които ще ти направят дете, ще те оставят, има и такива, които ще ти направят дете, но ще са с теб завинаги.
Мъжът за мен не трябва да притежава много качества, не трябва да е богат, нито беден. Трябва да е щастлив с това което има, трябва да се радва, че ме има и да оценява живота си.Защо ми е красив и самовлюбен мъж ? Защо ми е богат мъж, но толкова студен и празен отвътре?
В търсене съм не за мъжа, а за човека. Този, който ще е човечен, добър, състрадателен, мил.
Човекът, който ще се съобразява с чувствата и емоциите ти.Този, който ще е до теб и няма да се страхува.
Аз не искам кукла до себе си или предмет - искам усмивка, човек.
Не искам студен поглед, който те пронизва, думи, които те укоряват постоянно и ръка, която те гали рядко.
На първо място искам този мъж да има качества, които няма да намеря никъде другаде.
Най - скъпата кола, най - големия апартамент и най - хубавите дрехи са просто вещи, които остават на заден план.Когато си празен отвътре, нищо около теб не може да запълни тази празнина.

Сиво е - анатомията на едни скрити чувства

Тъмно, мрачно, сиво, празно е .
Чувствам силна тъга, някаква особена празнота.Имам и огромно чувство за вина.
Безсилна съм, на моменти се опитвам да съм всемогъща, но тъгата пак мен ме поглъща.
Мразя, изпитвам гняв, яд, крещя, удрям, рев, сълзи, болка.
Навън гърми, мрачно е, времето е тежко, но и на мен ми тежи нещо, чувствам болка, свила съм се и съм забила поглед в големия прозорец.Навън вали, в сърцето ми чак гърми, всякаш рами, но от сълзи.
Боли, но една особена болка, скрита, прикрита, не желая да е разкрита.
Скучно е, неловко е, мълчанието ме побърква, а човека до мен ме обърква.
Сиво е, празно е...
Хората искат да разберат какво ми е, но не се вслушват в думите ми, не обръщат внимание на действията ми, седят в неведение, само ги гони едно познато съмнение.
Съмняват се в мен, съмняват се в себе си,но те пак са в плен ...
Сиво е, празно е.. 
Ще дойде радостта, но кога ? 

Това е мъжът

Всяко момиче е в търсене на своя принц..
Мъжът, който ще те накара да се усмихваш само при мисълта за него.
Той няма да спори с теб, няма да си налага мнението, но ще иска да го уважаваш и изслушваш.
Той няма да говори за други жени, защото знае, че сега е с теб и ти си единствена.
В очите му няма да виждаш тъга, защото той е щастлив, че сте заедно.
Понякога ще се карате бурно, но после ще се сдобрявате дълго, ще искате да сте заедно постоянно, дори когато си омръзнете един на друг и си мълчите, той пак ще иска да е с теб.
Ще иска да имате снимка заедно, ще иска да те запознае с приятелите си.
Много често ще те бъзика, но само за да види как се усмихваш.Ще се опитва да те анализира, да те ядоса, да те подразни леко.
Един ден ще иска да гледате звездите, друг ден ще казва, че ти си неговата звезда.
Ще се държи добре с теб, ще ходи до теб, ще те държи за ръката. Няма да ходи напред, няма да ходи назад, ще бъде до теб.Ще иска да знае всичко за теб, ще те пита какво обичаш да ядеш, ще те пита къде обичаш да се разхождаш. Ще се опита да сбъдне мечтите ти, ще иска да е част от деня ти, от ежедневието, да сподели с теб деня, нощта, живота си..
Ще те изпраща всяка вечер до дома ти и ще те държи дълго пред входната врата, ще те целува, ще те гледа, ще те милва..
Ще те погледне и ще каже чао, но ще се усмихне и ще остане още, ще те гушне силно и ще разбереш, че не искаш никога да те пуска.
Мъжът , той не е прекрасен, да красив е, чаровен е. Усмихва се, гледа те, иска внимание, но и дава нужното внимание. Не те засипва с комплименти постоянно, казва всичко точно когато трябва да го каже.Иска да те радва, гали те по косата, заспива до теб, обръща ти гръб и когато заспиш те стиска и те прегръща цяла нощ.
Мъжът, с който се карате за това кой ще измие чинийте, кой ще изхвърли боклука, а накрая отивате да хапнете навън и после правите всичко това заедно.
Мъжът, който прилича малко на баща ти, но се различава и по много неща от него.
Мъжът, който ще срещнеш и никога няма да забравиш ...