Реалистично песимистично

Гледайки напред, аз се страхувах, колебаех, противоречих си в мисли, желания, цели.
А поглеждайки назад се взирах в миналото с насълзени очи и почти усмивка, крива, кисела, бледа усмивка.
В лутането между бъдещето и миналото, не отделях внимание на настоящето. Забравях текущият, сегашният момент. Лутайки се, губих много. Губих себе си, обърквах околните и времето летеше с бясна скорост.
Неотдавайки се на настоящето, презирах миналото и провалях бъдещето.
Крепях идеята за живота си върху макет от чувства.
Къщата се строи от основите, е аз започнах от покрива , от мечтите.
Генетично заложено е да се страхуваме, да мразим, да обичаме. Генът и наследствеността ни дават много, заложби, ценности, усмивката на тати или погледът на мама.
Преоткривах нов свят, свят на различни хора с различни цели. Пусти светове, шареви светове. Души, богати, умове бедни.
Разсъждавайки върху технологиите, прозрях че те няма да изместят човека.такива силни страхове и фобии един компютър не би издържал, ще прегрее моментално. А човекът, простичък, добър, ще се бори, ще се лута, ще мисли, ще разсъждава.
Заобиколени и водени от основните ни страхове, ние блокирахме пътя си за напред.
Страхувайки се от самотата, ние се свивахме в ъгъла, ридаейки.
Страхувайки се от смъртта, ние избягвахме погребенията, църквите.
Страхувайки се от живота, бягахме от настоящият момент. Потъвахме в миналото или затъвахме и се захласвахме в мечти по бъдещето.
Чертаехме розово бъдеще, бяхме пълни с надежди, очаквания, мечти, които се крепяха на една пуста фантазия.
Избягвайки настоящето, бягахме от себе си.
С алкохолът ние компенсирахме любовта, която ни липсва, с него падаха задръжките, той действаше добре, но човек може да се опияни за цял живот и да изгуби представа отново за настоящият момент.
Алкохолът е бягство, както и фантазирането, мечтаенето, взирането в миналото.
Напрегнат живот, живот на бурни емоции, безразсъдни шофьори, избухливи, нападателни, арогантни хора.
Извън тази реалност, съществува и една друга паралелна реалност, в която има мили, сдържани хора.
Наранените хора стават агресивни и избухливи. Те не са глупави, както се смята.

Сублимирането на агресията те прави силен човек. Сублимирайки злобата, агресивните импулси и пориви и желанието за власт. Превръщайки се в лидер с такива качества, ти самият би бил много успешен човек.
Хабим много енергия, за хора, за глупости, за себе си хабим малко.
Объркани, задълбочени, странни...ние търсим себе си цял живот,
Намери себе си, независимо от възрастта, пола, религията.
Цял живот ще се луташ, ще хабиш време за околните, отдели време за себе си. Никой не би отделил време за теб, толкова от колкото имаш нужда.
Силата е в твоето съзнание, пести енергията, която раздаваш на околните, дай малко енергия и на себе си.

Господин Ши

Срещата с Господин Ши се проведе в Психодиспансера.
Разрошен, усмихнат и приказлив, Господин Ши дойде към мен.
Сините му очи се взираха проницателно във всички, презираше с поглед, но и анализираше всичко.
Умен, красив, но с болен, луд, див ум.
Господин Ши страдаше от шизофрения. Страдание беше за околните, за него състояние, което той се опитваше да приеме и да живее с него.
Това беше третото му посещение в болницата.
Халюцинациите бяха увладяни доколкото може, или поне така твърдеше той.Господин Ши беше обсебен от налудностите за преследване, т.нар персекуторни налудности, както и от мегаломанни налудности, за величие и знатен произход.
От време на време, Господин Ши ме поглеждаше строго и сериозно, но през повечето време той избягваше очен контакт.
Въпреки разкъсаното му мислене, той запази добрият тон, запази човешкото в себе си. Разказваше вицове, смееше се от душа.
Макар и с болен ум, Господин Ши беше запазил това, което много, т.нар здрави не притежават.
32 годишен, проницателен, програмист, влюбчив, с мечти и стремежи.
Благодаря ти, Господин Ши, че ме вкара за малко в твоя свят.
Лекувай се, пази се и бъди щастлив !

Един поглед към шизофренията

Шизофрения

Шизофренията е едно от заболяванията, които се лекуват най - трудно.

В САЩ болните надвишават 2 млн.души.

Едно от най интересните и най - изследваните е това заболяване.

E. Kandel  изследва синаптичните промени при шизофренията.

Съществен принос в теорията за шизофренията има и A. Carlsson. Той обръща внимание на допамина в процесите на шизофренията.

Симптомите на dementia praecox по Emil Kraepelin се делят на :

- Халюцинации

[ слухови , тактилни и обонятелни ]

- Налудности

[ за въздействие, за величие, за преследване, за отношение, сексуални ]

- Разкъсаност на мисленето и речта

- Кататонни симптоми

Няколко фрагмента за паметта

Паметовите функции отговарят за разпознаване на сигналите, идващи от околния свят, натрупването на знанията като паметови следи и извличането им.Припомнянето на минал опит и натрупаното знание се обхващат също в тези паметови функции.Човешката памет възниква от жизнения опит на всеки отделен индивид, но съдържа и изключително много от натрупаната през вековете културна памет на човечеството.Паметта е конструктивен процес, за който има значение протичащата в момента обработка на информация, но също и емоциите и нагласите, създадени в индивидуалното развитие на личността.Голяма част от паметта е несъзнавана – не сме в състояние да осъзнаем кои спомени складираме и кои не и как да ги класифицираме.Не притежаваме директен контрол върху нашата памет.Сегмент от т.нар „Автобиографичен Аз“ може да остане за дълго време скрито в нашето несъзнавано и въобще може да не достигне до съзнателното ниво.Възможно е то да се появи променено или е възможно да изтика напред други факти, или емоционални състояния.Организацията на паметта в голяма част е несъзнавана.Светът на несъзнаваното е голям и необятен.Макар и такъв, той поддържа автобиографичната памет.Психоанализата е метод да се проникне в несъзнаваното и да се попълват празнините на паметта, свързани с Автобиографичния Аз, както и по отношение на създадените по – рано обектни отношения.Паметовите функции обхващат декодирането на перцептивната организация, нейното складиране и извличане.Паметта е важен елемент от интегративните функции на мозъка, поради което когато се припомни някакво събитие се извикват съпроводените с него зрителни, слухови, обонятелни и др усещания, както и съпътствалите го емоции.Когато оживеят някакви паметови следи, се възпроизвежда времевата и пространствената характеристика на нервните процеси, които са протекли в миналото.Паметта извиква някаква представа, мисъл, заучено движение от миналия опит на индивида.

Видове памет :

Според Moskovich (2003) паметта се разделя на :

1.      Имплицитна – Памет по механизма на несъзнаван перцептивен опит – прайминг и процедурна памет за двигателни умения.Тази памет се нарича също недекларитивна памет.

2.      Експлицитна – Съзнателно натрупване на личен опит, т.нар епизодична памет, която включва пространство, място, време и образи.И също познания за факти – декларативна, семантична памет.

Локализацията на епизодичната памет е в хипокампа, а на семантичната памет – голямата асоциативна област, която обхваща части от теменната, слепоочната и тилната кора.

Видове памет в зависимост от времевата характеристика на паметовите механизми :

1.      Сетивна памет – няколко стотин милисекунди, в които се запазват чисто сетивните белези на обектите.

2.      Краткосрочна памет – тя е с ограничен обем.В нея се включва запаметяването на факти, думи, числа, цветове и образи.Периодът на запаметяване е от няколко секунди до една минута.

3.      Дългосрочна памет – тя има неограничен обем.В нея е включена натрупаната информация, която може да бъде извикана след продължителен период от време, например години.За нейното извикване могат да протекат няколко минути.

В експерименталната психология се използва понятието „работна памет“ , което е въведено от Baddeley.Под това понятие се разбира лесно достъпната за различни когнитивни процеси памет.Работната памет създава баланс между текущата и минала информация и се уврежда  при увреди, т.нар лезии в префронталната кора.

Да живееш с ОКР

Да живееш с окр. Ако може да се нарече живот това.Не пипаш, броиш постоянно, миеш си ръцете, търкаш ги, полудяваш.
Ставаш сутрин, заобикаляш всичко в стаята, което не пипаш, за да стигнеш до дръжката на вратата, която също не пипаш и следва да отвориш с лакът.Притичвайки до банята, набързо, но сръчно се измиваш.Връщаш се в стаята, заобиколен си от натрапливи мисли. Искаш да се облечеш бързо и да се махнеш, отиваш в коридора, прескачаш няколко плочки и най накрая стигаш до вратата. Излизаш - жив си !
Това се повтаря всеки ден.Обсесии, компулсии, мисли, ритуали.Броене, миене, избягване на определени предмети.
Да жиеееш с окр 15 години.
Да си завладян и обсебен 15 години.
Макар малко странни, хората с окр са много чувствителни и емоционални.

F42 Обсесивно - компулсивно разстройство
Налице са повтарящи се натрапливи мисли и действия.Има изразена тревожност.

Аз, хипохондрикът

Ставаш с ясна цел, нали

тя е пак да търсиш болести, уви.

Запъхтян към болницата тичаш,

не смяташ никаква болест да отричаш.

У дома, затрупано от документи, с всевъзможни диагнози

те за теб са просто черни прогнози.

Лекарят идва, убеждава те, че си добре.

Но това на теб не ти стига.

Чуваш го, но не вярваш.

Обикаляш от стая в стая, търсиш потвърждение, че си зле 

и за теб лек ще има.

F45.2 Хипохондрично разстройство

Това е диагнозата и тя е ясна, не е телесна, но е психическа.

Налице са изразена депресия и тревожност.

Обикаляйки всички лечебни заведения, търсейки видимата или скритата диагноза, ставаш дотолкова обсебен от собственото си здраве, че забравяш всичко друго.

От страх да не се разболееш от нещо, ти разболяваш съзнанието си.От постоянните мисли и страхове, ума и душата ти започват да страдат.

Налудните идеи постоянно се въртят в главата ти, съзнанието ти вече трудно ги преработва и ги праща към тялото. Където се превръщат в психосоматични заболявания. После имаш ясна причина защо те боли нещо, но това нещо ти сам си го причинил, от страховете и черните ти мисли.

Описано като такова разстройство според психиатрията, хипохондричното разстройство е добре да бъде лекувано от терапевт. С цел премахване на негативните мисли.

Намирайки спокойствие в поредната диагноза или поредния болничен лист, ние обричаме себе си на постоянно търсене на проблеми и диагнози.

Аз, хипохондрикът не е просто състояние, не е диагноза, то е изцяло неразрешен наш вътрешен проблем.

Пациентът демонстрирайки трайни соматични оплаквания се затваря в един порочен кръг, в който водещо е диагнозата и наличието й.

С подходяща терапия и дълги и задълбочени размисли, резултатът ще е налице.

Всичко е в нашите глави, а решението е само и единствено в нас.

Бащиният образ

Прочетох го в очите ти, чух го в гласа ти, пред мен стоеше твоя образ.
Болката кънтеше, миналото напомняше за себе си.
Където и да бях, всичко напомняше на теб, тишината най - много.
Изгубих много мъже, но само на един липсата му най - личеше, това бащиния образ беше.
Физически здрав, прав, жив, но емоционално толкова далече.
Провлачени мисли и бегъл поглед от същината, не стой отново в тишината.
Моля те, стани, ела, промълви слова.
Остави тишината да тъне в тъмнината.
Остани тук, сега, не за малко и не тръгвай веднага.
Болката отлагаш, но тя стои. Пази спомена за себе си, вътре дълбоко в душата,
ето я идва пак - тишината.
Празнина, болка не една, празнина, болка не една.

Посветено не на друг, а на тати. :)))

Никой терапевт не е в състояние да ти помогне, ако средата (семейството и прителите) при които се връщаш всеки ден се държат зле с теб. Важното е да смениш средата, да смениш погледа над нещата.
Никой терапевт не е в състояние да те пречупи, ако си студен вече.
Никой терапевт не е в състояние да ти предостави душевен покой, ако си неспокоен като се прибереш вкъщи ( пак елемента за "средата" ).
Никой терапевт няма да ти помогне, ако сам не виждаш, че имаш нужда и трябва да се промениш.

Думите, които не чуваме

Думите, които не чуваме, но кънтят в съзнанието ни.
Думите, които достигат до нас, чуваме ги, но не ги усещаме, не ги разбираме.
Кратки, смислени, точни думи, които разбираме след време.
Ние чуваме всичко, но осмисляме нещата само от нашия ъгъл, от нашата гледна точка, която не винаги е най - правилната.
Мълчанието е най - силният вик, който сме в състояние да чуем.
Мълчанието на близките, мълчанието на най - любимия.
Думите, породени от размисли, от мълчание, от крясъци.
Думи, които се забиват в сърцето като стрели, остават белези завинаги, думи от които боли,
но и това ще отшуми...
Думите, които не чуваме са най - съществените и в тях се съдържа най - искреното послание. Посланието, което трябва да стигне не до ушите ни, а до сърцето ни.
Поука или не - трябва да се научим да слушаме с всички други сетива, но не и с ушите, трябва да слушаме и да усещаме докосването, да усещаме погледа, да потъваме в прегръдките.
Това, което не чуваме е всичко онова, което ни липсва. 
Чуваме рев от дете. То не спира да реве. Казваш си - мрънка само !
Не, то не мрънка. В този рев има - ела, гушни ме, обърни ми внимание, покажи ми, че ме обичаш.
Чуваме скимтене от куче. То не иска да те ядоса или да те нападне. Иска храна, топлина и да не го биете.
Чуваме гласа на любимия. Не ! Чуваме нашия вътрешен глас, чуваме нашите желания, чуваме гласа на любовта.
Подобри своя слух, но слухът за хубавите тонове, емоции, звукове. Слухът, който ще те накара да слушаш и да усещаш на хубава вълна.
Слушай всичко, което се казва, но обръщай внимание най - вече на нещата, което не се казват, които се премълчават и скриват.
В тях има повече смисъл от всяко едно друго нещо.
Слушай...

Да намериш своя път

Всеки човек трябва да намери своя път, да го извърви, да го преболедува, да го изплаче, изкаже, изреве, изкрещи.
Предначертан или не, всеки човек има своя път в живота си.
Ще стоим понякога на кръстопът, ще се чудим, ще се надяваме, ще търсим подкрепа по кой път да тръгнем.
Но решението трябва да го вземем ние.
Това е нашият път, нашето начало и нашият край.
Вървейки много, губим представа за времето, за околните, за мечтите, за проблемите.
Обръщаме се назад, гледаме, търсим, намираме грешките си, понякога не искаме да ги видим и си затваряме очите за тях.
Молим се и се надяваме някой друг да ни покаже правилния път.
Помним пътя по който сме тръгнали, помним грешките, камъните по пътя.
Търсим, търсим, търсим правилния път, един път го намираме, друг път излизаме малко от пътя, но пътя си е наш. 
Ние сме извървели грешките си, болките си, успехите и неуспехите си.
Ние сме извървели този прашен, жесток, мрачен път.
Ние сме извървели голяма част от живота си.
Ние решаваме в коя посока да поемем, кой спътник по пътя да вземем с нас и към коя дестинация да тръгнем.

Мътнина

Онази безтегловност

онова смачкано чувство, до болка познато,
онова дете, от никой непризнато.

Неприязъм, гняв, обида, шамар последва,
звук, утеха.. тишина

Този тласък, онзи ужасен крясък,
толкова много лица,
истината е една.

Смрад от душа изгнила,
с години в плач е гнила.

Живот, живот, кал, пот, сълзи
истина е и боли.

Не си признат, но си предаван,
от близките винаги оставян.

Тишина, стъпките идват, тихо наближават.
Лудост е това, да си сам, да си самотен и да си
с дупка, вместо душа.С кратер, вместо сърце,
а да ти се иска просто да си едно шибано перце !

Този стих донесе доста черни мисли, навя ни празнота, гадна, глуха тишина,
но ни даде и от всичко онова ...

Вечерна меланхолия

Той си тръгна, не те последва,
дали чувствата си пренебрегна
или ти сама спора избегна.

Чувства и емоции обтегнати,
стига с тези локуми разтегнати.

Ранени души, ранени сърца,
не искам и не мога повече така.

Неразбиране, неприемане, противопоставяне на любовта,
ах, как исках да ме последваш сега.

Обърнах се, погледнах.Ти замина, с лекота чувствата ми подмина,
а то времето си отмина...

Посветено с любов

Най - хубавото нещо си ти за мен, с тази мисъл се будя и заспивам.В теб щастието намирам, теб разбирам и за твоите целувки умирам.С теб друг свят откривам и душата си преоткривам.Дразниш ме на моменти, ама нали съм характер с гадни фрагменти.Обичам да се смееш,  да ме гледаш любопитно.Има в теб нещо уникално, докато в мен има нещо маниакално.Смеем се истерично, ама май сме си лудички фабрично, гледаш ме доста мистично, спирам, че ще стане цинично.Не ме зяпай така, ти казах изрично.
Добър и свестен си ти, защо не те срещнах по - рано, уви.Липсваш ми всеки ден и ти си идиотче като мен.Говорим без да спираме с часове, целуваме се с носове.
Пускам филм, но не ти харесва, май към гледането ти спадна интереса. Караме се в колата, коя музика за слушане е най-добрата.После си взимам сладолед и ти казваш - ДАЙ И НА МЕН.
Караш ми се, че пия много кола... Елеонора, знаеш че не обичам да ходя в МОЛА.
Прекрасно се разбираме, с малки дразги леко се провокираме, но те обичам и те искам, като плюшено мече всеки ден да си те стискам.

П.С - Написано с много любов за Пламен Иванов !