Чувството да не се чувстваш обичан

Това ужасно чувство, което те преследва всеки ден . Чувството на празнота, болка, тъга. Гледаш през прозореца, после гледаш в тавана. То е ясно, че през цялото време гледаш тъпо. Няма никакъв смисъл да се усмихнеш.Тотална летаргия.Не излизаш от леглото, въртиш се на всички страни - опитваш се да се наместиш, но няма как, защото вътрешното ти състояние е дотолкова разклатено, че няма покой. Няма покой за душата ти и сърцето ти. Въртиш се, но не намираш смисъл. Чувстваш се празен, искаш да дадеш любов, но не знаеш на кой, нито кога, нито как . Иска ти се да бягаш, да крещиш, но нямаш сила да станеш от това легло.Молиш се да спре това чувство, което не можеш да опишеш с думи, но чувстваш толкова силно вътре в теб. То иска да излезне, да се махне, да не те мъчи повече, но стои и те гложди - НЕ СЕ ЧУВСТВАШ ОБИЧАН.

Колко много от нас не се чувстват обичани, нито от родителите си, нито от човека до себе си.

Седят и се чудят как да запълнят тази празнота - преяждат, напиват се, излизат с приятели, някои пишат блогове =)