Кога е важно да посетите психолог?

Консултациите с психолог би следвало да се извършат когато в индивида се прояви определен вид страдание, загуба, скръб. Когато изживява :

• болка
• трагедия
• отхвърляне
• траур
• скръб
• загуба
• има проблеми със самочувствието
• има междуличностни проблеми
• изпитва проблем в работата
• в интимните взаимоотношения
• има зависимост - към алкохол, някакъв вид наркотично вещество, храна
• има паник атаки
• има тревога
• изпитва напрежение
• има натрапливи мисли
• има страхове
• има хипохондрични оплаквания
• иска да бъде изслушан и разбран
• страх от смъртта
• страх от загуба
• при раздяла / развод

Това са малка част от проблемите, които имат хората и които са причина за посещението при психолог. За справяне с проблемите, за професионална помощ е редно и е желателно човек да потърси подкрепа. За да бъде полезен на себе си, за да се върне към своя психически комфорт. 

Психологически профил на извършителя на изнасилване

Основни фактори, които обуславят личността на извършителя :

• Повечето от половината жертви на са възраст 16 - 29 години.
• Възможно е извършителят и изнасилената жертва да се познават - да са приятели, роднини, да са били съученици.
• Не са малко и случаите на изнасилване на напълно непознати жени.
• 80 % от изнасилвачите са под 30 - годишна възраст.
• Голяма част от тях имат нормално IQ.
• Семейната история често на извършителите често се свързва със садистична майка и отсъстващ баща.
• При някои извършители е възможно да се открие и зависимост към алкохол или наркотици.

Мотиви за извършване на деянието :

• себеизява
• самоутвърждаване
• осъществяване на контрол
• осъществяване на близост
• сексуална неудовлетвореност
• омраза към жените
• утвърждаване на собствения Аз

Чл.152 от Наказателния кодекс - в него законодателят изрично е посочил, че общият състав на престъплението включва "съвкупление" с лице от женски пол, без негово съгласие :

• лишено от възможност за самоотбрана
• като принуди лицето към това със сила ила заплашване
• като го приведе в безпомощно състояние

Основни характеропатологични особености в извършителя на изнасилване :

• нарцистични личности
• импулсивни мъже - т.нар емоционално нестабилни личности
• приповдигнатост
• прекалена егоцентричност
• липса на емпатия
• безотговорност
• слаб самоконтрол върху влеченията
• неуважение към чувствата на другия
• смятат жертвата като предмет, виждат я изцяло като средство на тяхното задоволяване
• ниска поносимост към фрустрация

За извършителите на насилствени престъпления може да се каже много, това е една много малка част, която цели да Ви даде обща картина и характеристика за извършителя.

Синдром на Турет - специфично тиково разстройство

Тикът представлява неволно, бързо, повтарящо се движение, което включва определени мускулни групи.
Определени части в мозъка не функционират нормално, по - конкретно са нарушени функциите в централния лоб. Смята се, че има проблем с частта, с която хората трябва да се сдържат от непристойно поведение, мисли и жестове. 
Вербалните и двигателните тикове са ключови за този тип разстройство!
Синдромът на Турет е специфично тиково разстройство, което е наследствено неврологично заболяване, при което пациентът страда от двигателни и речеви тикове. Синдромът също се свързва с проявата на неволни ругатни и коментари, които лицето произнася. Почти винаги началото е в детството или в юношеството. Синдромът на Турет може да включва в себе си :

• гримаси
• ругатни
• викове
• намигвания
• груби жестове
• вокални и моторни тикове

10 % от страдащите с този синдром имат прояви на копролалия - неволно ругаене и псуване.

Психотерапията и поведенческите тревировки биха спомогнали за овладяване на състоянието. В редки случаи се налага и медикаментозно лечение. 

Хипохондрично разстройство

Основната характеристика на това разстройство е загрижеността относно наличието на едно или повече заболявания, които са прогресиращи соматични разстройства. Притеснението е фокусирано върху един или два органа, или цялата система на тялото. Често са налице изразена депресия и тревожност. Страхът от определено заболяване е постоянен, интензивен. Никой лекар не е в състояние да разубеди болния, че всъщност нищо му няма. Хората, които имат хипохондрия често се страхуват от най - страшните диагнози - рак, спин, инфаркт, инсулт.
Хипохондрията спада към тревожните разстройства.
Характерни са постоянните огледи на собственото тяло, вглеждане, търсене на симптоми и на потвърждение на страховете за евентуална болест. Склонни са към самовнушение и преписване на всяка болест за която са чули. За да се избегнат евентуални проблеми и дисфункциониране в психиката е необходимо своевременно да се направи консултация с психиатър и психолог.

Синдром на родителското отчуждаване

Синдромът на родителското отчуждаване е нарушение, което се характеризира с комплекс от симптоми в резултат от процес, при който родителят трансформира възприятия и поведенчески реакции от себе си върху детето, насочени към разрушаване на връзката между детето и другия родител. Тази ситуация е свързана с раздялата на родителите. Авторът, който пръв дефинира синдрома през 1985 г. е Ричард Гарднер, професор по клинична психиатрия към Клиниката по детска психиатрия на Колумбийския университет. Най - често се започва със следните компоненти за манипулация на детето :

• не се позволяват телефонни обаждания на детето
• ограничава се физическия контакт
• определения режим не се спазва или настъпва късно
• включват се болести, единият родител се оправдава, че детето е настинало 
• забравя се за ангажимента да се остави детето за уикенда на другия родител

При наличие на синдром на родителско отчуждаване в детето настъпва страх от единия родител, той е наплашен от него като човек, който представлява обгрижваща фигура в живота му. Наблюдава се Изразяване на емоционална дистанция с отчуждения родител.

За доброто на детето и в името на неговото спокойствие и пълноценен живот, би следвало да се разберат родителите цивилизовано и в името на детето. Този синдром може дълбоко да рефлектира върху психиката на детето, отношенията между родителите могат да му оставят дълбок белег за цял живот.

Автор : Елеонора Йорданова

Ползите от разговор с психолог

В днешно време, за да се обърне човек към психолог се смята, че трябва дълбоко да е нарушено неговото жизнено функциониране или отношенията му с околните и социалните контакти. В рамките на позволеното и на нормалното е това, човек да изпитва тревоги, притеснения, страх, негативни емоции. Липсата на страх от всяко нещо е по - показателна за патологично състояние, отколкото самия страх.
Ползите от разговор с психолог са няколко, но са съществени и значими за всеки отделен индивид.

• споделяш
• имаш слушател
• събеседник
•  пред теб стои човек, който няма да те укорява за постъпките ти
• изхвърляш от себе си негативните емоции и притеснения
• срещаш емпатия
• получаваш нужното внимание
• изслушват те на всякакви теми, които са обект на твой интерес
• помагат ти
• подкрепят те
• вдъхват ти кураж, надежда

Процесът на терапия е възможно да продължи повече или по - малко, в зависимост от желанието на пациента, от това как той се чувства и какво желае. Ползите от разговор с психолог, всеки може да извлече сам за себе си. Разговорът с приятен, интелигентен събеседник, който ще те изслуша и ще те подкрепи е основното. Психологията е наука за душата, за най-фините чувства, емоции, премеждия. 

Болката и страданието са емоции, които трябва да се изхвърлят от тялото, от душата. Те не трябва да се превръщат в яд и злоба и да разрушават както психиката, така и тялото. 

Изхвърлете ненужните емоции, споделяйте, потърсете човекът, който съответства на Вашето несъзнавано. :)

Детска церебрална парализа (ДЦП)

Детската церебрална парализа се характеризира със своето ранно начало. Нарушени са движенията на крайниците, както и позата. Често това заболяване се съчетава с други тежки и специфични състояния и разстройства, каквито са умствена изостаналост, епилепсия, говорни, слухови и зрителни нарушения, както и емоционални и поведенчески проблеми. За етиологични фактори, които е възможно да са предшествали това заболяване се смятат : 

• асфиксията  
• железен дефицит
• недохранване
• пневмония
• преждевременно раждане
• инфекции
• пневмония

От 2 до 5 % са случаите на раждане на деца с ДЦП. Видовете терапии, които може да се приложат за подобряване на състоянието са :физикална, хирургична и ортопедична. Възможно е да се наложи и медикаментозна терапия, както и семейна терапия, подходяща за семейството за приемането на това заболяване.

Когнитивно - поведенческа терапия

Когнитивно - поведенческата терапия е фокусирана форма на терапия. Тази терапия се основава на модел, според който психиатричните разстройства  възникват от дисфункционално мислене. Промяната в дисфункционалното мислене и поведение води до подобрение и до потушаване на симптомите. Негативните автоматични мисли са концентрирани около нашето разбиране за себе си, за другите и за бъдещето. При депресията и тревожността често се срещат тези притеснения, относно разбирането за себе си, за другите и за бъдещето. Ситуацията създава автоматични мисли, които след себе си водят поведенчески симптоми, както и физиологични. И двете са поредени с много силни чувства, емоции и съответни афекти.
Когнитивно - поведенческата терапия акцентира върху :

• "тук и сега"
• конкретни примери
• емпиричен подход
• бърза симптоматична промяна

Когнитивно - поведенческата терапия е подходяща при :

• Депресия
• Тревожност
• Социална фобия
• Паническо разстройство
• БАР
• ОКР
• Хранителни разстройства

Разстройства на личността

Личността би мога да се дефинира като съвкупността на личностовите емоционални и 
поведенчески черти.

• Параноидно личностово разстройство - характеризира се с подозрителност, недоверчивост, студенина, отчужденост. Тези хора се обиждат по - най дребни поводи, смятат че другите са недоброжелателни към тях, не се доверяват на околните, дори на най - близките си. Възможно е да станат патологично ревниви или свръхподозрителни към намеренията на другите.
• Шизоидно личностово разстройство - характеризира се с изолираност и ексцентрични идеи. Липсва интерес към човешките взаимоотношения. Имат повишевен интерес към изкуството и философията, но не към хората.
• Шизотипно личностово разстройство - идеи за отношения и подозрителност, странни вярвания.
• Хистрионно личностово разстройство - наблюдава се повърхност, егоцентричност и драматичност. Основните белези да театралничене, неустойчиви чувства, сексуална провокативност, неистово търсене на хопвали и одобрение.
• Емоционално нестабилно личностово разстройсво - тук се включват импулсивно личностово разстройство и гранично личностово разстройство. Импулсивното личностово разстройство се характеризира с лош контрол на импулсите. Личността не може да планира занапред. Граничното личностово разстройство е  на границата между неврозите и психозите. Характеризира се с изразена нестабилност в поведението. Налице е импулсивност в поведението.
• Дисоциално (антисоциално) личностово разстройство - тук е характерно , че има прояви на грубост, безсърдечност и липса на емпатия.
• Ананкастно (обсесивно - компулсивно) личностово разстройство - основните белези включват пунктуалност, несигурност, силна нужда от контролиране.
• Зависимо личностово разстройство - липса на увереност и настойчиво търсене на емоционална подкрепа от други хора. Индивидите с това разстройство се нуждаят от помощ при вземане на прости решения.
• Тревожно (избягващо) личностово разстройство - тези лица отбягват поемането на риск, критика и неодобрение от околните. Те са срамежливи, сдържани, напрегнати.
• Други диагностични критерии - Нарцистично личностово разстройство, Пасивно - агресивно личностово разстройство, Депресивно личностово разстройство, Смесени личностови разстройства.

Проблемните деца

Когато се говори за проблемни деца, на преден план се извеждат трудните за обучение  и възпитание деца. Те изпитват трудности в адаптацията, както и в социалното обкръжение. Моментите, в които може да се говори за възникнал проблем са, когато децата са :

• недисциплинирани
• буйни
• негативни
• упорстват
• затворени
• страхливи
• срамежливи
• подтиснати

Някои от тези състояния могат да бъдат временни, преходни. Но в някои случаи, те могат да се запазят и като устойчиви черти и да се вкоренят надълбоко в личността.

Нервните деца - те се отличават с повишена реактивност и раздразнителност. Емоционалните му реакции често са споходени с крясъци, емоционални изблици, плач, рев, агресия.Нервните деца се отличават и с това, че са склонни към някои речеви разстройства, като заекване, пелтечене или неразбираем бърз говор.

Страхливите деца - страхът в децата може да бъде провокиран от филми, приказки, дори и от някои плюшени играчки. Много деца изпитват силен, интензивен страх от тъмното. Причини за страх и тревога при детето, могат да бъдат и взаимоотношенията в семейството, при чести скандали и пререкания между родителите.

Агресивни деца - Според Зигмунд Фройд в човека действа инстинкт на агресивност, който се наблюдава още в детска възраст. Децата с агресивни тенденции се появяват често при интеракцията им с животните. Те често се опитват да ги измъчват или наказват.

Лъжливи деца - причините за това детето често да послъгва също се коренят в семейната среда, в поведението и модела на взаимоотношения в семейството, което то наблюдава. Всичко от него се попива, всяка малка лъжа или опит за послъгване.

С цел да се избегне проблемното поведение на децата, трябва да се обърне внимание на взаимоотношенията между родителите, на семейната среда и на това да се намери най - подходящият баланс и най - спокойното отношение в семейството. При възникнал проблем, в който се наблюдават симптоми на "проблемно поведение" е нужно да се вземат адекватни и бързи мерки, за да се избегне един симптом след време да се превърне в черта от характера и личността на индивида.

Депресия - симптоми и специфики

Депресията неизменно е тежко състояние, при което е увредено нормалното и качествено функциониране. Едни от най - значителните и показателни елементи за депресивен епизод или депресивно състояние са :

• потиснато настроение
• промени в съня
• промени в апетита
• психомоторна забавеност
• трудности в концентрацията
• анхедония
• умора
• чувство за безполезност
• чувство на безнадежност
• мисли за самоубийство

Един депресивен епизод може да бъде изолиран, може да се появи самостоятелно, както и може да бъде в съчетание с хипомания/мания и да бъде определен като биполярно афективно разстройство.

Освен тъга, някои от депресивните пациенти могат да бъдат раздразнителни или да се оплакват от соматични проблеми.

Депресивни белези и симптоми, могат да се срещнат при разгръщането на голям депресивен епизод. Би следвало да се обърне внимание най - вече на :

• значителен намален интерес от всички дейности
• значителна загуба на тегло или наддаване на тегло
• безсъние или хиперсомния
• психомоторна възбуда или забавяне
• чувство на малоценност
• неоправдана вина, която дори може да стигне до налудност
• многократни мисли за смърт, като налице е и силен страх от смъртта

Повечето депресивни пациенти не търсят професионална помощ и лечение. Затова , ако забележите тези симптоми е добре да потърсите професионална помощ, която трябва да е адекватна за отшумяване на симптомите, както и за пълното възстановяване на индивида. Лицата с депресивна симптоматика се нуждаят от много подкрепа, разбиране, топлина и внимание.

Обсесивно - компулсивно разстройство

Обсесията е патологична, персистираща идея или мисъл.
Компулсията е патологична, повтаряща се нужда и желание, за да се извърши дадено действие.
Неуспехът да се извърши компулсивното действие води до тревожност.
Чести обсесии могат да бъдат :

• отвращение от телесните отпадъци и секрети, микроби, токсини, замърсяване
• страх, че нещо ужасно може да се случи
• нужда от симетрия, ред и точност
• прекомерни молитви или религиозни мисли
• забранени сексуални мисли
• вяра в щастливи и в нещастни числа

Чести компулсии могат да бъдат :

• миене на ръце
• повтарящи се ритуали
• проверяване на вратите, ключалките, домакинските уреди, както и спирачките на колата
• чистене
• докосване
• броене
• запасяване, събиране

Депресията е налице при 50 % от пациентите с ОКР. Съществува висока коморбидност на тревожност и депресия, в съчетание с ОКР.

Обсесиите и компулсиите причиняват значителен дистрес, отнемат много време и значително пречат на нормалното функциониране на индивида.

Поведенческата терапия, инсайт - ориентираната психотерапия и фамилната терапия са подходящи за тази диагноза.

Във връзка със силната тревожност е наложително и подходящо да се предпише и подходяш медикамент, за да се намали тревожността.

Тревожност при раздяла

Фобийна тревожност, която се появява при децата е това разстройство, върху което ще обърнем внимание. Появява се по време на раздяла или в очакване родителя да се върне и да прибере детето. Реакцията на детето може да стигне до ужас или до паника. Характерни при децата започват да стават следните страхове :

• техен близък е възможно да бъде наранен
• силна тревожност, че са далеч от значимите за тях фигури
• умствени предъвквания
• засилена загриженост за себе си и за близките си, която може да се формира в страх
• нереалистично и постоянно безпокойство, че може да се случи нещо ужасно
• отказ да ходи на училище, защото иска да е в близост до значимите фигури за него
• кошмари, които включват темата за раздяла
• постоянен отказ детето да остане само
• прекален дистрес, когато е отделено от дома детето

Началото е  преди 18 - годишна възраст.

Подходяща е  психотерапия за детето и фамилна терапия за цялото семейство. Възможно е да се наложи и медикаментозно лечение.