Маргинализирани групи и риск от виктимизиране

Маргинализираните обществени групи са социално изключените, социални групи. При тях има особено висок риск от виктимизиране и от криминализация. Необходимо е да се проведе социално приобщаване на хора от маргинализирани групи. Пример за такива групи са :

• eтнически малцинства
• имигранти
• спортни агитки

Групи, които имат висок риск от виктимизиране са :

• деца и възрастни хора
• деца, лишени от родителски грижи
• хора с увреждания
• жертви на домашно насилие
• лица със зависимости
• групи от хора, упражняващи виктимогенни професии

Маргинализираните групи са отчуждени от обществото и от социалната среда.

Медиация - основни етапи в процеса

Според Закона за медиацията е упоменато в
чл.3, ал.1 - "предмет на медиация могат да бъдат граждански, търговски, трудови, семейни и административни спорове, свързани с права на потребители, и други спорове между физически и/или юридически лица."

• Посочени са основните принципи на медиацията : доброволност, равнопоставеност, неутралност и безпристнастност, както и поверителност.
• Регламентирани са правилата за поведение, задълженията и отговорностите на медиатора, както и процедурата по медиация.

Медиацията е процес, чрез който трета страна оказва процедурна подкрепа, за да помогне на хора и групи, които са в конфликт и да разрешат проблемите, които имат.

Медиаторът структурира процеса по такъв начин, че да създаде спокойна, благоприятна и безопасна среда, в която страните да дискутират конфликта и да намерят рационално решение, което да задоволи техните интереси.

Процесът на медиация е доброволен. Медиаторът трябва да бъде приет от всички страни в конфликта. Медиаторът трябва да остане безпристрастен. Медиаторът не решава кой е прав. Медиаторът може да задава въпроси или да подкани страните да си задават въпроси. Медиаторът идентифицира проблемите и прави списък на тях.

• Работата с хората е на първо място. Успешно справяне с техните негативни емоции и чувства.
• Работата с проблема е на второ място. Рационално решение на всеки индивидуален проблем.

Техники за манипулация при воденето на преговори

Преговорите са комуникационен процес, който цели да се стигне до взаимно споразумение между двете страни - период на медиация. Преговорите изискват съгласие и от двете страни, за да се премине към комунакация. Между събеседниците трябва да има споразумение за времето, мястото, темата на преговаряне.
"Добрите хора" или т.нар "меки преговарящи" седят от едната страна на дименсията. От другата страна са дестабилизаторите - те са склонни да използват силови методи, по - вербални са от "меките преговарящи".
Различните подходи при воденето на преговори могат да се класифицират в дистрибутивни и интегративни.
При дистрибутивните подходи - едната страна печели, другата губи. Водещи стратегии при този вид преговори са манипулацията, използването на сила. Използват се тактически прийоми, които ще разгледаме в следващия абзац.

• Изкарване от релсите - в самото начало на дискусията се "изпуска" неприятен факт, за да се разколебае увереността на събеседника.
• Блокиране - прийом, който служи за това да се обърка максимално събеседника. Прескачайки, преминавайки от тема в тема. Словесни атаки, които са отговор на логичното обосноваване на събеседника.
• Техниката "подвижни пясъци" - средство за опипване на почвата, без да се дава предварителна информация. Задават се само въпроси и се избягва да се отговаря на въпросите, това се оставя за един по - късен етап.
• Техниката на "отхапването и захапването" - предварително се подготвя списък с въпроси, които се задават между основните и главни въпроси.
• Техниката "кутузов" или т.нар "руски фронт" - позволявате на опонента да приеме, да допусне факта, че вие сте нестабилен.

При интегративните подходи и двете страни печелят. Роджър Фишър и Уилям Юрай разграничават три типа преговаряне - мек, твърд и принципен.

• При мекия стил на преговаряне се обръща внимание на милия, добрия тон.
• При твърдия стил, страните се приемат като конкуренти и като съюзници.
• Третият е принципният, който съдържа в себе си - разделяне на хората от проблема, фокусиране върху интереси, а не върху позиции и тн.

Домашно насилие - профилът на един насилник

Домашното насилие е система от поведения, които съдържат в себе си вербално, емоционално, психическо и физическо насилие. Основната цел на насилника е да приведе жертвата си в безпомощно състояние, посредством заплахи, насаждане на чувство за вина и страх, както и силен контрол към жертвата.

Домашното насилие може да се определи в следните измерения :

• по форма - физическо, психическо, сексуално
• по тежест - леко, средно, тежко, с необходимост от лечение или летален изход
• по честота - еднократно, случайно, системно

Психическо насилие - поредица от думи и действия, с цел доминиране от насилника към жертвата, нараняване и дестабилизиране на другия човек. Изразява се посредством контрол, патологична ревност, изолация, тормоз и безразличие към чувствата на другия.

Системното психично насилие предизвиква вътрешен дисбаланс на организма на жертвата. води го до изтощение и често жертвата може да предприеме суицидни опити.

Физическо насилие - тук се включват широк спектър от действия - блъскане, плесници, опити за душене.

Сексуалното насилие - най - трудно се признава от жените. То носи дълбоки емоционални травми, които съпътстват жената през целия и живот. Спомените за тези събития се отразяват на личността негативно и се преживяват тежко.

Агресивното поведение, разглеждано от теорията за социалното научаване гласи, че когато мъжът е възпитаван от агресивен баща, вътрепсихичната му нагласа се изменя и агресивността заема огромна част от неговото поведение. Той привиква да реагира агресивно. Ако тези действия не биват санкционирани, те обикновено се повтарят и моделът се затвърждава. Вътрешното напрежение и тревожността  в насилниците са взели превез. Агресивността е функция на защита на организма им от външни събития.

Страхът от изоставяне също може да бъде фактор за насилие при повечето мъже. Всяка ситуация, която напомня на изоставяне и раздяла, подтиква мъжете да бъдат агресивни и да налагат все повече контрол върху жертвата.

Сексуално насилие над деца - индикатори

В много случаи на сексуално насилие, детето бива сплашено и му се нарежда да мълчи и да прикрива стореното. Вината и срамът, който изпитват децата, които са подложени на този тормоз не утихват след събитието.
Важно е да се наблюдава поведението на децата и да се обърне внимание на следните белези, които може да индикират за случката.

• Физически белези - на първо място те могат да се срещнат, понеже са видими.

1. Болка, кървене, сърбеж в гениталната област или аналната болест.
2. Продължително течение от гениталиите или инфекция на уринарния тракт.
3. Стомашен дискомфорт и болки, когато детето се движи или сяда.

• Поведенчески белези - характерна промяна в поведението, която може да се наблюдава.

1. Необясними промени в поведението
2. Очевиден страх от някого
3. Себенаранявания или опити за самоубийство
4. Сексуални рисунки или език
5. Притежание на голяма сума пари - често насилникът се опитва да "купи" мълчанието на детето
6. Бягство от вкъщи
7. Кошмари
8. Енкопреза - нощно напикаване
9. Употреба на психоактивни вещества, алкохол
10. Хранителни разстройства - анорексия, булимия

Ако разберете, че детето Ви е обект на тормоз, насилие или злоупотреба, поговорете с него. Останете спокойни и запазете самообладание, изслушайте го внимание. И на първо място го уверете, че то не е виновно за нищо и трябва да Ви разкаже всичко, което му се е случило. Успокойте и уверете детето, че то е в безопасност и че ще направите всичко възможно, за да му помогнете.

Съдебно - психологична експертиза в наказателния и в гражданския процес

Съдебно - психологичната експертиза е процесуално средство за събиране и проверка на доказателства в наказателния процес, както и в гражданския процес.
Необходимостта от подобни експертизи значително нараства, поради увеличаването на противообществените прояви, както гражданския деликт. В наказателното производство (чл. 117 НКП) е посочено, че експертизата е задължителна, когато съществува съмнение и относно вменяемостта му. Дееспособността на лицето, разгледана в гражданския процес е важна за експертизите в контекста на :

• Търговски закон и ЗДД
• Закона за наследство - завещание
• В Семейния кодекс - за преценка на родителските права и родителския капацитет

Съдебно - психологичната експертиза се възлага като самостоятелна съдебна експертиза или като комбинирана, комплексна съдебно - психологична и съдебно - психиатрична експертиза.

Обекти на съдебно - психологичната експертиза може да бъдат :

• Извършители
• Потърпевши
• Свидетели
• Заподозрени

Оценката е важна, за да се изясни емоционалното състояние на всеки участник в процеса. Водещ е проблема за афекта - физиологичен афект и/или патологичен афект.

Индикатори за емоционално насилие над деца

Емоционалното и сексуалното насилие над деца са трудни за разпознаване. Но с помощта на тези индикатори може да обърнете внимание върху детето Ви и върху неговия психичен живот.

Възможно е да се наблюдават :

• провал в израстването и във външния вид
• внезапни разстройства на речта - тикове
• компулсивно нервно поведение - дърпане на косата или навиване на кичур от косата
• неспособност за игра
• прекомерна липса на самочувствие
• неспособност да понася похвала
• прекомерна нужда от одобрение, внимание и любов

Внезапните и необясними промени в поведението на детето може да са индикатор за емоционален тормоз нанесен над него. Много често болката и страданието на детето излизат като сюжет в рисунките му. Хранителни проблеми също могат да се породят след емоционален тормоз - анорексия и булимия.

Насилието в семейството може да е физическо, вербално, невербално, емоционално. За да го избегнем, ние трябва да се научим да го разпознаваме. 

Популярни личности със синдром на Аспергер

Терминът "Синдром на Аспергер" е използван за първи път през 1981 г.
Хората с този синдром имат по - високо от средното ниво на интелект, но слабо развити или забавени в развитието социални умения.
Същественото тук е, че се наблюдава напреднала възраст на майката, също както при аутистичното разстройство.
При хората със синдрома на  Аспергер се наблюдават тесни, но засилени интереси към определени, конкретни теми, които ги вълнуват. Пациентите с Аспергер се отличават със специфичен маниер на говорене, използвайки по - официални и по - сложно структурирани изречения.

Популярни личности със синдром на Аспергер са :

• Айнщайн
• Сатоши Таджири  - създателят на Покемон
• Микеланджело
• Чарлз Рихтер
• Ейбрахам Линкълн
• Волфганг Амадеус Моцарт
• Бил Гейтс
• Томас Джеферсън

Интелектът на тези знаменити личности граничи със симптомите на Аспергер, които са част от аутистичния спектър. Имена, които завинаги ще останат в историята ни. 

Стрес, еустрес, дистрес и копинг стратегии

Кенън разглежда стреса като хомеостатична тенденция на борба или бягство при живи организми. Биохимичният механизъм включва хормонални промени, които мобилизират организма за необичайните условия. Кенън открива повишаване на адреналина при преживяване на чувства като страх и ярост.
Селие разглежда стреса като ос, в която едната страна е покой, а другата дистрес. На тази база, Селие разграничава еустрес от дистрес.

• Еустрес - това, което някои автори наричат напрежение, представлява напрегнатост, въздействие на слаби дразнители.
• Дистрес - това е т.нар неблагоприятен стрес, същинският стрес, предизвикан е от негативни стресори.

Копингът представлява начин за адаптиране на индивида към трудни ситуации. Всеки човек си изгражда своя, лична копинг стратегия за справяне със стреса.

Пример за подобни копинг стратегии са :

• Самообладание
• Дистанциране
• Отвличане на вниманието
• Търсене на социална подкрепа - психолог, приятел, роднина
• Прикриване на емоциите
• Оттегляне в себе си, изолиране, предшественик на депресивно разстройство

Стресът в малки количества е полезен, адреналинът. Но всеки индивид понася различно определени стресови ситуации. Дори позитивните емоции могат да бъдат стресор.

Бърнаут - Интервенции и техники

Бърнаут - синдрома е невъзможност да се работи ефективно в собствената професия след продължителен и силен професионален стрес на работното място. Бърнаут е състояние, което се характеризира с емоционално изтощение и съвкупност от негативни нагласи. Човек започва да изпитва следните прояви:

• чувства се нещастен, неудовлетворен от работата си
• липса на интерес към работата си
• чувството, че не си справедливо възнаграден за усилията си
• тенденцията да си груб и недоволен от колегите си

Освен организационните прояви, човек може да има психически, физически, поведенчески и социални симптоми. Към психическите прояви спадат :

• емоционално изтощение
• депресивно настроение, безпомощност
• ниска самооценка
• раздразнителност

Интервенциите и техниките за редуциране на бърнаута са :

• Когнитивно - поведенчески техники 
• Мускулна релаксация
• Медитация
• Психодрама
• Социална подкрепа
• Нов дизайн на работа
• Развитие на здравен мениджмънт в организациите

Ейбрахам Маслоу - основни идеи

Ейбрахам Маслоу е "идеолог" на хуманистичната психология. Неговата теория и неговите вярвания се опират изцяло на холистичния подход. Според този подход, човек трябва да се разглежда като едно цяло, организирано и интегрирано.
Теорията за потребностите на Маслоу е организирана в пирамида. На първо място в пирамидата най - долу са структурирани "физиологичните потребности". Тези потребности са от храна, вода, топлина, сън, секс. На второ място в пирамидата са "потребности от сигурност" - тук е включена и финансовата сигурност. "Потребности от принадлежност и любов" е на трето място. Приятелство, интимност и семейство са включени към потребностите от принадлежност и любов. "Потребност от оценка" - тя е свързана с уважение, признание от другите. "Себеактуализация" е на последно място, най - горе в пирамидата.
За да стане действаща една потребност, трябва да са задоволени потребностите от по - долните равнища.
Незадоволяването на базови потребности в детството е предпоставка за създаване на проблеми при възрастния - фиксация.
Задоволяването на базовите потребности в детството е предпоставка за по - лесно понасяне на фрустрациите в зряла възраст.

Дислексия, дисграфия и дискалкулия

Специфично разстройство на четенето - дислексия 

Това разстройство най - често се предхожда от разстройство в развитието на речта и езика. 

Детето има трудности в слуховата и зрителната преработка, срещат се дефицити в различаването на звуците на речта.

В училищна възраст се появяват емоционални и поведенчески проблеми - отказ от училище, затруднения в адаптацията, проблемни отношения с връстниците.

Специфично разстройство на правописа - дисграфия 

Основният признак при това разстройство е спефично и значимо нарушение на уменията за правопис.

Увредени са както способността за изброяване на буквите в думата, така и правилното написване на думите.

Специфично разстройство на аритметичните умения - дискалкулия

Дефицитът засяга предимно уменията за извършване на основните аритметични действия - събиране, изваждане, умножение и деление.

Зрително - пространствените нарушения са  по - изразени, отколкото при другите специфични разстройства.

Смесено разстройство на училищните умения - 

Тук значително са увредени както аритметичните умения, така и уменията за четене и правопис.

Онлайн интервю 2 част - страстта към Клиничната психология и Криминологията.

От къде дойде страстта Ви към Клиничната психология?

Винаги, още от малка съм се интересувала от човешкото поведение, от мислите, импулсите, които нахлуват в съзнанието на даден индивид. Интересувала съм се от емоциите на хората, от техните страхове, притеснения, фобии и странности. Психологията е моят живот. Тя е част от мен, неразделна част от мен. Професионалното изкривяване за жалост преследва психолозите през целия им жизнен път.

Споменахте, че учите в момента втора магистратура - Криминология? Не бягате ли малко от сферата на психологията?

Психологията може да се допълни с всяка наука. Тя ти дава базата за живот, основата върху която да стъпиш, за да продължиш да учиш. А криминологията е втората ми страст - профилирането, личността на престъпника, мотивите за извършване на различни престъпление, виктимологията. Това са все малки мои страсти, които са преплетени. Криминологията за мен е изкуство. Дотолкова да се опиташ да разпознаеш света на правонарушителя, да вникнеш в неговите мотиви за извършване, в неговите несъзнателни желания, в неговия вътрешен свят.

Досега сте имала опит с деца с увреждания, как ще го съчетаете с престъпниците?

Всеки в себе си и в личността си е едно малко дете. А при криминално проявените лица просто това дете от рано е пречупено, личността му е изкривена още в най - крехките години, в най - ранното детство. Боря се със стигмата относно тези лица, трудно е. Но всеки е имал лоши постъпки, лоши пътища, по които е поемал.

Усмихнатото лице на тази професия, но какво се крие зад тази усмивка?

Отвътре в душата ми се крие тъга и болка. Болка за хората, които са неразбрани, нечути, хората, които остават сами. Усмихвам се, защото мисля че така човек може да предаде положителна енергия и емоция на отсрещния и това да послужи като успокоение поне в началото.

Фройд, Маслоу, Ериксън? А Вие към кой сте привърженик?

От всеки аналитик може да се научи много. Всеки от тях е постигнал огромни успехи в сферата на психологията. Освен изброените от Вас, аз съм привърженик и на Мелани Клайн и на Ото Кернберг.

Искате ли нещо да пожелаете на нашите читатели?

Искам да пожелая психично здраве, наред с физическото. Искам да пожелая положителни емоции, спокойствие и любов. Всичко друго ще се нареди. Благодаря Ви.