Често срещани агнозии в клиничната практика

Агнозията представлява нарушение на способността за цялостно разпознаване и разбиране на обектите, след като е съхранена способността да се разпознават техните качества.
Това е специфично разстройство на познавателната дейност, което се дължи на органично засягане на мозъка.
Зрителна агнозия - при нея пациентите могат да опишат качествата на обекта, но не могат да го познаят и да го назоват по име.
Алексията е пример за зрителна агнозия. При нея пациентите се затрудняват и не могат да четат, но разпознават отделно всяка една от буквите.
Слухова агнозия - при нея пациентът не може да познае и да назове дадения предмет като разчита единствено на своя слух.
Тактилна агнозия - нарушена е способността на разпознаване на предметите и обектите, въпреки че те се докосват и опипват тактилно при затворени очи.

На границата между неврозата и психозата

В психоанализата, психиатрията и в психологията вече е изключително трудно да се говори за чисти състояния и диагнози сами по себе си. Съществуващата коморбидност между състоянията и разстройствата ни принуждава да преливаме една диагноза в друга.

На границата между невротичната организация и психотичната структура стои граничната организация. Днес твърде актуална, върху нея и на нея се опира нарцистичната организация, която е до болка позната на всеки. 

Преминавайки плавно през Бержаре, Ото Кернберг и Фройд ние си даваме сметка за много от защитните механизми, за цялостното функциониране на тази патология. 

Лутайки се между неврозата и психозата, ние откриваме една структура, която сама по себе си е белязана от един дълбок, ранен травматизъм. Вплитайки в себе си граничното състояние съдържа следните компоненти в своето символично название - ГРАНИЧЕН. 

Съдържа високо ниво на тревожност, множество фобии и страхове, хипохондрия, наблюдават се и полиморфно перверзни сексуални тенденции.

Основното е страха от изоставяне, страхът от дълбоката депресия, в която те могат да изпаднат. 

При някои гранични състояния се наблюдава декомпенсация в суицид, която е плод на тяхната изпулсивност.

Хиперактивност при деца - симптоми

6 или повече от следните симптоми трябва да присъстват и да продължават поне  6 месеца, за да може да се даде определението хиперактивност/импулсивност :

• често шава с ръце или крака и се върти на стола
• често тича и се катери на различни места
• често среща затруднения да играе или да се наслаждава на тихи и спокойни игри
• често е в непрестанно движение
• често говори много

При тези деца се проявява и импулсивност, която се характеризира с :

• често дава отговор на въпрос, който още не е зададен
• често среща затруднения при това да изчака своя ред
• често прекъсва другите

Любов към насилника - един прочит на домашното насилие

Дали е Стокхомски синдром, дали е ранен травматизъм, е или не е.. за това могат да кажат само някои от жертвите на домашно насилие.
Всяка четвърта жена е жертва на домашно насилие, това е по - статистика. Но вероятно и почти сигурно всяка втора е жертва на домашно насилие, а всяка първа е свидетел или е била свидетел като малка в своето семейство, за да се е наложило сега повторно да избере обект на своята любов, който също да е насилник.

Профилът на насилника ли ? Тук вероятно очаквате да кажа .. психопат, социопат, шизофреник.. не ! Мъжът, въпросният индивид е симпатичен, привлекателен, усмихнат и чаровен, за да може да привлече вниманието Ви бързо и внезапно. Съвсем вероятно и често срещано е да има криминално минало, да обича бързото, рисково и безразсъдно шофиране. Напълно възможно е и да е биполярен - да сменя настроенията си често. Първоначално да е много спокоен, тих и кротък и после да премине плавноо към "гневна мания" и да стане раздразнителен, агресивен и избухлив .

На първо място в тематиката за домашното насилие ще поставя въпроса за физическото насилие. Блъскането, удрянето, заплахите са една малка част от мрачната картина. Следваща крачка е да бие Вашите деца, Вие да се надявате, че той ще се промени и че ще стане друг човек, но това никога да не се случва.

Сексуално насилие също се среща много често. Насилникът се опитва да Ви принуди да правите секс с него, въпреки вашето очевидно нежелание.

И на последно, но не и по важност е т.нар емоционално насилие. Тук могат да бъдат включени манипулиране, игрониране на Вашите чувства и емоции, критикуване и унижаване.

При първа възможност се свържете с полиция, договерете се със своите съседи, ако чуят викове, моментално да извикат полиция.

Ноо, за да не се стига до тези мерки, моля Ви превантивно опознайте човека с когото сте, дайте време на себе си да го опознаете, наблюдавайте неговото поведение, вярвайте на себе си и на Вашата преценка. Най - добрият начин да се спасите от клопката на домашното насилие е като не допускате да живеете с такъв тип агресор.

Благодаря Ви.

Симулация на психични разстройства при правонарушители

Симулацията може да възникне при здрави, както и при болни индивиди, които имат аномалии в когнитивната дейност.
Желанието да се избегне наказанието е толкова силно, че често се прибягва към подобни прийоми - различни техники на симулация.

Видове симулации :

• патологична лъжа
• патологична преструвка
• болезнено изкривяване на реалността
• самообвинение
• истерична фиксация

В много случаи хората прибягват до симулация на амнезия, вместо към симулация на болестно психическо състояние.

Установяването на факта на симулацията и нейното доказване не изключват наличието на психично заболяване в индивида.

Във всички случаи на симулация присъства :

• съзнателност
• преднамереност
• целеустременост

Осъществяването на симулацията е само и изцяло с цел - изгода и бягство от наказанието. Психичните разстройства и симулацията може да вървят ръка за ръка. Затова е трудно тя да бъде разпозната.Симулацията може да се срещне освен при психопатии, така и при олигофрении.

При задържането под стража може да се наблюдава този феномен, както и в процеса на съдебното производство.

Маргинализирани групи и риск от виктимизиране

Маргинализираните обществени групи са социално изключените, социални групи. При тях има особено висок риск от виктимизиране и от криминализация. Необходимо е да се проведе социално приобщаване на хора от маргинализирани групи. Пример за такива групи са :

• eтнически малцинства
• имигранти
• спортни агитки

Групи, които имат висок риск от виктимизиране са :

• деца и възрастни хора
• деца, лишени от родителски грижи
• хора с увреждания
• жертви на домашно насилие
• лица със зависимости
• групи от хора, упражняващи виктимогенни професии

Маргинализираните групи са отчуждени от обществото и от социалната среда.

Медиация - основни етапи в процеса

Според Закона за медиацията е упоменато в
чл.3, ал.1 - "предмет на медиация могат да бъдат граждански, търговски, трудови, семейни и административни спорове, свързани с права на потребители, и други спорове между физически и/или юридически лица."

• Посочени са основните принципи на медиацията : доброволност, равнопоставеност, неутралност и безпристнастност, както и поверителност.
• Регламентирани са правилата за поведение, задълженията и отговорностите на медиатора, както и процедурата по медиация.

Медиацията е процес, чрез който трета страна оказва процедурна подкрепа, за да помогне на хора и групи, които са в конфликт и да разрешат проблемите, които имат.

Медиаторът структурира процеса по такъв начин, че да създаде спокойна, благоприятна и безопасна среда, в която страните да дискутират конфликта и да намерят рационално решение, което да задоволи техните интереси.

Процесът на медиация е доброволен. Медиаторът трябва да бъде приет от всички страни в конфликта. Медиаторът трябва да остане безпристрастен. Медиаторът не решава кой е прав. Медиаторът може да задава въпроси или да подкани страните да си задават въпроси. Медиаторът идентифицира проблемите и прави списък на тях.

• Работата с хората е на първо място. Успешно справяне с техните негативни емоции и чувства.
• Работата с проблема е на второ място. Рационално решение на всеки индивидуален проблем.

Техники за манипулация при воденето на преговори

Преговорите са комуникационен процес, който цели да се стигне до взаимно споразумение между двете страни - период на медиация. Преговорите изискват съгласие и от двете страни, за да се премине към комунакация. Между събеседниците трябва да има споразумение за времето, мястото, темата на преговаряне.
"Добрите хора" или т.нар "меки преговарящи" седят от едната страна на дименсията. От другата страна са дестабилизаторите - те са склонни да използват силови методи, по - вербални са от "меките преговарящи".
Различните подходи при воденето на преговори могат да се класифицират в дистрибутивни и интегративни.
При дистрибутивните подходи - едната страна печели, другата губи. Водещи стратегии при този вид преговори са манипулацията, използването на сила. Използват се тактически прийоми, които ще разгледаме в следващия абзац.

• Изкарване от релсите - в самото начало на дискусията се "изпуска" неприятен факт, за да се разколебае увереността на събеседника.
• Блокиране - прийом, който служи за това да се обърка максимално събеседника. Прескачайки, преминавайки от тема в тема. Словесни атаки, които са отговор на логичното обосноваване на събеседника.
• Техниката "подвижни пясъци" - средство за опипване на почвата, без да се дава предварителна информация. Задават се само въпроси и се избягва да се отговаря на въпросите, това се оставя за един по - късен етап.
• Техниката на "отхапването и захапването" - предварително се подготвя списък с въпроси, които се задават между основните и главни въпроси.
• Техниката "кутузов" или т.нар "руски фронт" - позволявате на опонента да приеме, да допусне факта, че вие сте нестабилен.

При интегративните подходи и двете страни печелят. Роджър Фишър и Уилям Юрай разграничават три типа преговаряне - мек, твърд и принципен.

• При мекия стил на преговаряне се обръща внимание на милия, добрия тон.
• При твърдия стил, страните се приемат като конкуренти и като съюзници.
• Третият е принципният, който съдържа в себе си - разделяне на хората от проблема, фокусиране върху интереси, а не върху позиции и тн.

Домашно насилие - профилът на един насилник

Домашното насилие е система от поведения, които съдържат в себе си вербално, емоционално, психическо и физическо насилие. Основната цел на насилника е да приведе жертвата си в безпомощно състояние, посредством заплахи, насаждане на чувство за вина и страх, както и силен контрол към жертвата.

Домашното насилие може да се определи в следните измерения :

• по форма - физическо, психическо, сексуално
• по тежест - леко, средно, тежко, с необходимост от лечение или летален изход
• по честота - еднократно, случайно, системно

Психическо насилие - поредица от думи и действия, с цел доминиране от насилника към жертвата, нараняване и дестабилизиране на другия човек. Изразява се посредством контрол, патологична ревност, изолация, тормоз и безразличие към чувствата на другия.

Системното психично насилие предизвиква вътрешен дисбаланс на организма на жертвата. води го до изтощение и често жертвата може да предприеме суицидни опити.

Физическо насилие - тук се включват широк спектър от действия - блъскане, плесници, опити за душене.

Сексуалното насилие - най - трудно се признава от жените. То носи дълбоки емоционални травми, които съпътстват жената през целия и живот. Спомените за тези събития се отразяват на личността негативно и се преживяват тежко.

Агресивното поведение, разглеждано от теорията за социалното научаване гласи, че когато мъжът е възпитаван от агресивен баща, вътрепсихичната му нагласа се изменя и агресивността заема огромна част от неговото поведение. Той привиква да реагира агресивно. Ако тези действия не биват санкционирани, те обикновено се повтарят и моделът се затвърждава. Вътрешното напрежение и тревожността  в насилниците са взели превез. Агресивността е функция на защита на организма им от външни събития.

Страхът от изоставяне също може да бъде фактор за насилие при повечето мъже. Всяка ситуация, която напомня на изоставяне и раздяла, подтиква мъжете да бъдат агресивни и да налагат все повече контрол върху жертвата.

Сексуално насилие над деца - индикатори

В много случаи на сексуално насилие, детето бива сплашено и му се нарежда да мълчи и да прикрива стореното. Вината и срамът, който изпитват децата, които са подложени на този тормоз не утихват след събитието.
Важно е да се наблюдава поведението на децата и да се обърне внимание на следните белези, които може да индикират за случката.

• Физически белези - на първо място те могат да се срещнат, понеже са видими.

1. Болка, кървене, сърбеж в гениталната област или аналната болест.
2. Продължително течение от гениталиите или инфекция на уринарния тракт.
3. Стомашен дискомфорт и болки, когато детето се движи или сяда.

• Поведенчески белези - характерна промяна в поведението, която може да се наблюдава.

1. Необясними промени в поведението
2. Очевиден страх от някого
3. Себенаранявания или опити за самоубийство
4. Сексуални рисунки или език
5. Притежание на голяма сума пари - често насилникът се опитва да "купи" мълчанието на детето
6. Бягство от вкъщи
7. Кошмари
8. Енкопреза - нощно напикаване
9. Употреба на психоактивни вещества, алкохол
10. Хранителни разстройства - анорексия, булимия

Ако разберете, че детето Ви е обект на тормоз, насилие или злоупотреба, поговорете с него. Останете спокойни и запазете самообладание, изслушайте го внимание. И на първо място го уверете, че то не е виновно за нищо и трябва да Ви разкаже всичко, което му се е случило. Успокойте и уверете детето, че то е в безопасност и че ще направите всичко възможно, за да му помогнете.

Съдебно - психологична експертиза в наказателния и в гражданския процес

Съдебно - психологичната експертиза е процесуално средство за събиране и проверка на доказателства в наказателния процес, както и в гражданския процес.
Необходимостта от подобни експертизи значително нараства, поради увеличаването на противообществените прояви, както гражданския деликт. В наказателното производство (чл. 117 НКП) е посочено, че експертизата е задължителна, когато съществува съмнение и относно вменяемостта му. Дееспособността на лицето, разгледана в гражданския процес е важна за експертизите в контекста на :

• Търговски закон и ЗДД
• Закона за наследство - завещание
• В Семейния кодекс - за преценка на родителските права и родителския капацитет

Съдебно - психологичната експертиза се възлага като самостоятелна съдебна експертиза или като комбинирана, комплексна съдебно - психологична и съдебно - психиатрична експертиза.

Обекти на съдебно - психологичната експертиза може да бъдат :

• Извършители
• Потърпевши
• Свидетели
• Заподозрени

Оценката е важна, за да се изясни емоционалното състояние на всеки участник в процеса. Водещ е проблема за афекта - физиологичен афект и/или патологичен афект.

Индикатори за емоционално насилие над деца

Емоционалното и сексуалното насилие над деца са трудни за разпознаване. Но с помощта на тези индикатори може да обърнете внимание върху детето Ви и върху неговия психичен живот.

Възможно е да се наблюдават :

• провал в израстването и във външния вид
• внезапни разстройства на речта - тикове
• компулсивно нервно поведение - дърпане на косата или навиване на кичур от косата
• неспособност за игра
• прекомерна липса на самочувствие
• неспособност да понася похвала
• прекомерна нужда от одобрение, внимание и любов

Внезапните и необясними промени в поведението на детето може да са индикатор за емоционален тормоз нанесен над него. Много често болката и страданието на детето излизат като сюжет в рисунките му. Хранителни проблеми също могат да се породят след емоционален тормоз - анорексия и булимия.

Насилието в семейството може да е физическо, вербално, невербално, емоционално. За да го избегнем, ние трябва да се научим да го разпознаваме. 

Популярни личности със синдром на Аспергер

Терминът "Синдром на Аспергер" е използван за първи път през 1981 г.
Хората с този синдром имат по - високо от средното ниво на интелект, но слабо развити или забавени в развитието социални умения.
Същественото тук е, че се наблюдава напреднала възраст на майката, също както при аутистичното разстройство.
При хората със синдрома на  Аспергер се наблюдават тесни, но засилени интереси към определени, конкретни теми, които ги вълнуват. Пациентите с Аспергер се отличават със специфичен маниер на говорене, използвайки по - официални и по - сложно структурирани изречения.

Популярни личности със синдром на Аспергер са :

• Айнщайн
• Сатоши Таджири  - създателят на Покемон
• Микеланджело
• Чарлз Рихтер
• Ейбрахам Линкълн
• Волфганг Амадеус Моцарт
• Бил Гейтс
• Томас Джеферсън

Интелектът на тези знаменити личности граничи със симптомите на Аспергер, които са част от аутистичния спектър. Имена, които завинаги ще останат в историята ни.